СРС решава по иск на колега
Плаща ли се на съдията за дежурство без постъпили дела
 
24 август 2017, 08:10 | Павлина Желева | Видяна: 3100
 
 

Когато дежури в събота и неделя, съдията просто на разположение ли е или трябва да стои в съда и дължи ли му се възнаграждение след като е бил цял ден на работното си място, но не са постъпили дела. Това са въпросите, по които ще се произнесе Софийският районен съд (СРС) по дело на столичния съдия Делян Дилков. Той е предявил иск срещу СРС, където работи, и срещу Висшия съдебен съвет (ВСС).

Едно дежурство без дела през февруари

Претенцията на съдията е за 207,28 лева - сумата, която му се полага за един ден дежурство. Става дума за 21 февруари 2016 г. (неделя), когато Дилков е бил дежурен, но така и не е постъпило дело, което да разгледа. През целия ден обаче той е бил в сградата на СРС, което се потвърждава и от присъствената книга на охраната. От фиша за заплатата му обаче става ясно, че му е преведено възнаграждение за извънреден труд само за едно дежурство - 7 февруари, но не и за това на 21 февруари. Той приканва ръководство на СРС да му плати, но тогавашният административен секретар на съда Калина Жабонова изготвя доклад, според който допълнително трудово възнаграждение се изплаща съобразно действително отработените часове, в които фактически е престирана работна сила, а 11-ти състав при СРС, чийто председател е Дилков, не е участвал в открито или закрито заседание на 21 февруари 2016 г.

Отказът да бъде платено за дежурството стъпва на указания на ВСС от 2003 г. Преди 14 години съдебните кадровици решават следното: "Увеличеният размер на възнаграждението (за работа през почивните дни и официалните празници – бел. ред.) се изчислява върху основното месечно възнаграждение на съответния магистрат или служител, разделено на броя на работните дни през съответния месец и на действително отработените часове през съответния ден". Т.е. плаща се само за часовете, през които съдията е разглеждал дела, а ако е прекарал цял ден на работното си място без да постъпят такива, не получава нищо.

Проверка на "Правен свят" показа, че, за да не изпадат в подобни ситуации, масово дежурните съдии на практика са просто на разположение и не стоят в сградата на съда. Те биват известявани за предстоящото постъпване на дело, например, че до два часа ще бъде внесено искане за определяне на мярка за неотклонение и се явяват навреме на работното си място, за да го разгледат.

В София, обаче, освен ако съдията не живее много близо до съда и не е в състояние бързо да пристигне, това няма как да се случи. Не е възможно и заради много по-големия обем на работата в прокуратурата в столицата. Обвинителите до последно работят по дадено дело и много по-често се случва да го внесат през почивните дни, когато например изтича максималният срок за задържане. 

ВСС: Плаща се само за действително отработени часове

Въпросът със заплащането на дежурствата в София не се поставя за първи път. Още през 2015 г. тогавашният председател на СРС Методи Лалов се обръща към ВСС с искане за указания как да се постъпва в три хипотези, които възникват в практиката на съда.

"Предвид обстоятелството, че извънредният труд се изчислява съобразно действително отработените часове през конкретния ден от месеца, моля, да ни дадете писмени указания следва ли да бъде изплатено допълнително възнаграждение за предоставената работна сила от съдията и съдебния секретар в случаите, когато по време на дежурството същите не са участвали в съдебно заседание, но през цялото време са били на работното си място в СРС", обръща се Лалов към съдебните кадровици. Освен това им поставя и въпроса как да се постъпва, когато дежурният съдия е разгледал едно дело, но след това не са постъпили други до края на деня. "Съдията и секретарят са били в очакване реално да извършат трудова дейност, т.е. предоставили са на разположение работната си сила", обяснява бившият председател на СРС. Пита и за заплащането на т. нар. нощни дежурства (от 17 ч. до 6 ч.), когато съдията е на разположение, за да се произнесе по искания, свързани с неотложни следствени действия, но такива не са постъпили. "Практиката е в тези хипотези да не се изплаща допълнително възнаграждение за времето на разположение, което не е в духа на Кодекса на труда", заявява Лалов.

Искането му е обсъдено от бюджетната комисия на ВСС на 27 юли 2015 г., която отговаря по следния начин: "По поставените въпроси ВСС се е произнесъл с решение по протокол №2/15.01.2003 г. Видно от него е, че не следва да се заплаща допълнително възнаграждение в случаите, изброени в писмото на председателя на СРС".

Дежурството на съдията и може ли да е отговорен, че не постъпват дела

Съдия Дилков обаче не е съгласен с това разбиране, което на практика приравнява дежурството на съдията на това той да е на разположение, а това са две различни хипотези на полагане на допълнителен труд. В исковата си молба до СРС той сочи, че за магистратите трябва да се прилага общата уредба на Кодекса на труда и Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя (НРУЗДРР). Законът за съдебната власт в чл. 220 предвижда "Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни" и препраща за неуредените въпроси към Кодекса на труда.

В исковата си молба Дилков обяснява разликата между това да дежуриш и да си на разположение. Дежурството е работно време, през което служителят се явява на работното си място и изпълнява работата по трудовото си правоотношение. За разлика от него, при задължението да е на разположение на работодателя, служителят не е на работното си място, но е в готовност при необходимост да осъществи трудовата си функция. Именно в хипотезата, когато работникът е на разположение, е предвидено, че само фактически извършената работа се заплаща като извънреден труд. За дежурството такава обвързаност няма.

"Дежурството на съдия в наказателно отделение има редица особености, свързани с кратките преклузивни срокове, предвидени в редица закони. С оглед на това се обосновава извод за необходимост от "наличие" на дежурния наказателен съдия на работното му място, като всяко забавяне, свързано с придвижването до сградата на съда би могло да има за последица незаконно задържане на лице или липса на надлежно одобрено процесуално-следствено действие с всички произтичащи от това последици. Възможно е настъпването на негативни последици и спрямо самия магистрат, по реда за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за несвоевременно изпълнение на дължимите действия, в кръга на служебните му задължения.

Изложеното по-горе означава, че дежурството на съдия в почивните дни се различава от хипотезата "на разположение", тъй като съдията трябва да реагира веднага по постъпило искане и физически да може да започне работа, още повече, че съдийското дежурство се полага на работното място, а не извън сградата на съда", заявява съдия Дилков.

Според него изпълнението на задължението на дежурния съдия изисква от него да присъства на работното си място, а това дали ще постъпят дела, какви и колко няма как да бъде предвидено. "В този смисъл, репарирането на изпълнено задължение не следва да зависи от настъпването или не на едно бъдещо несигурно събитие, а именно - потърсено съдействие от граждани, организации и/или държавни учреждения, в съответния ден. На практика, липсата на конкретно образувано производство е обстоятелство, което стои вън от волята и контрола на ищеца, и за което ищецът няма как да носи отговорност", пише той в иска си до СРС.

Освен това съдия Дилков се позовава и на практиката на Съда на ЕС. "СЕС приема, че разграничителният критерий е, дали по време на дежурство работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на мястото, определено от работодателя, като е без значение обективно съществуващата "неактивна" част от дежурството - период на оперативна готовност, при която е необходимо физическото присъствие на съответния служител на работното му място", сочи той в иска си.

След два отвода на съдии от СРС - Върбан Сучков и Ваня Тотолакова, делото на Делян Дилков вече е при съдия Ивета Антонова и предстои тя да го насрочи. 

Отговор на исковата молба в срок е пристигнал само от ВСС. Именно съветът е сочен като главен ответник по делото, а СРС - като евентуален. Позицията на съвета е, че той не е работодател на съдията и няма как делото да се води срещу него. По съществото на спора от ВСС защитават като правилна позицията на съвета от 2003 г. "Указанията на ВСС за полагане и заплащане на извънреден труд в органите на съдебната власт са съобразени с действащото законодателно уреждане на дежурствата. Взетото в решение по т. 5.2 от протокол №2 от заседанието на ВСС, проведено на 15 януари 2003 г., е правилно, тъй като времето на дежурство съдържа в себе си и неактивна част", пише в отговора на ВСС по делото.

А съдия Дилков заяви за "Правен свят: "Позицията ми е изцяло, съвършено принципна. Встрани от интересния за мен въпрос за пасивната процесуална легитимация за подобен род искове, съдът често (а понякога и съвсем заслужено) търпи критики за бавност - поискано от гражданин, юридическо лице или институция съдействие, без същото да е било своевременно осигурено. В този случай (ако се дължи на липса на съдия) търпят негативи и търсещият защита или съдействие, и правосъдието, като цяло (поставя се в залог малкото останало доверие в нас) и самата държава (последващи финансови претенции) и самият съдия (в дисциплинарен аспект). Съдът ще каже трябвало ли е да бъда там или не - аз мога само да изложа собствените си виждания".