В ново тълкувателно дело на Наказателната колегия
ВКС отговаря на четири въпроса за момента на влизане в сила на присъдите
 
14 август 2017, 12:44 | Правен свят | Видяна: 2255
 
 

Наказателната колегия на Върховния касационен съд ще излезе с тълкувателно решение, с което да прекрати разнопосочната практика на съдилищата за някои специфични хипотези, при които трябва да се определи моментът на влизане в сила на присъдата.

Тълкувателното дело е №5/2017 г. и е образувано по искане на зам.-председателката на ВКС Павлина Панова, която в момента замества шефа на съда Лозан Панов. За докладчик по него е определена съдия Лада Паунова.

До образуването на тълкувателното дело се е стигнало, след като апелативните съдилища са изпратили обобщени становища за практиката на районните и окръжните съдилища по няколко категории въпроси.

Установено е, че съдиите са разделени в мненията си затова кога влиза в сила присъдата (решението) в случай на оттегляне на въззивната жалба или протест. Като има спорове за това кой е компетентният орган да се произнесе по оттеглянето, с какъв акт и подлежи ли той на инстанционен контрол. Освен това от значение е дали оттеглянето е станало в срока на обжалване или извън него, но преди делото да е пренесено в горната инстанция или пък е направено пред нея.

Панова е обобщила становищата на съдиите по този въпрос в четири групи. Първите са на мнение, че винаги, когато са постъпили жалби и/или протести, делото трябва да бъде изпратено на въззивния съд, който е компетентен да се произнесе по тях. И това е така, защото първоинстанционният има правомощие само да администрира жалбите и протестите. Разбирането на тези съдии е, че присъдата влиза в сила от датата на постановяване на определението на въззивния съд. То се базира на виждането, че този акт за прекратяване на производството не подлежи на касационен контрол. Има обаче и съдии, които са на мнение, че това определение е обжалваемо и затова първоинстанционната присъда се приема за окончателна с неговото влизане в сила. Други пък застъпват виждането, че тя влиза в сила с изтичане на срока за обжалване, понеже оттеглянето на жалбата се приравнява на липса на такава.

Има втора група съдии, според които компетентността за произнасяне при оттегляне на жалба или протест е в зависимост от стадия на производството. Ако то е станало преди делото да е изпратено на горната инстанция, се произнася съдията-докладчик. Тази теза се обосновава с процесуална икономия, както и със съображение, че при оттеглена жалба или протест не е възможно редовно образуване на въззивно производство.

Трета група съдии застъпват тезата, че ако оттеглянето на жалбата или протеста е след изтичането на срока на обжалване, но преди делото да е изпратено на горната инстанция, то компетентен да се произнесе е въззивният съд с определение в закрито заседание. То подлежи на касационен контрол, а атакуваният съдебен акт става окончателен от датата на влизане в сила на определението, с който се прекратява производството по делото.

Има и четвърта група магистрати, които споделят разбирането, че ако оттеглянето е пред горната инстанция, тя се произнася с определение в закрито или открито заседание, в зависимост от момента на оттеглянето. Като и те са разделени във вижданията си дали това определение е обжалваемо и от там и дали присъдата на първата инстанция влиза в сила от неговото влизане в сила или със самото му постановяване.

Следващият спорен въпрос, по който ВКС ще излезе с тълкувателно решение, гласи: "Кога влиза в сила присъдата/решението в случай на връщане на жалбата или протеста, в различните хипотези - подадени срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване; просрочени; подадени от ненадлежна страна; страдат от друг неотстранен в законовия срок недостатък:

- когато връщането на жалбата или протеста не е било обжалвано или протестирано с частна жалба или частен протест;

- когато горната инстанция потвърди връщането на жалбата или протеста?"

Тук част от съдиите са на мнение, че мотивите за връщането са без значение и винаги, когато то не е било обжалвано или протестирано, съдебният акт влиза в сила с изтичане на срока за обжалване на разпореждането за връщане. А когато има жалба или протест срещу връщането - с влизане в сила на определението на въззивния съд.

Други съдии обаче застъпват тезата, че влизането в сила на присъдата настъпва в различен момент в зависимост от основанието за връщане на жалбата или протеста. Като и тук различията са много. Например, някои твърдят, че ако жалбата е върната с мотив, че е просрочена, при всички случаи присъдата ще влезе в сила с изтичане на срока за обжалване. "Аргумент за това е, че дори и горната инстанция да е потвърдила връщането, произнасянето ѝ има само констативен ефект; че връщането на неотговорящите на законовите изисквания жалби/протести, означава липсва на такива, поради което съдебният акт влиза в сила с изтичане на срока на обжалване", пише в искането на съдия Панова за образуване на тълкувателното дело.

Третият въпрос, по който ще трябва да се произнесе ВКС, е "Кога влиза в сила присъдата/решението в случай, че пред горната инстанция е било образувано въззивно производство, независимо от недостатък в жалбата или протеста, когато на това основание те са били оставени без разглеждане?". Като тук тезите са три - с влизането в сила на акта на въззивната инстанция, от момента на постановяването му или с изтичане на срока за обжалване и протестиране.

Последният въпрос по тълкувателното дело е за момента на влизане в сила на присъда или решение, когато с тях са осъдени или оправдани няколко подсъдими за няколко деяния и съдебният акт е обжалван или протестиран частично - само по отношение на част от дейците и/или на част от деянията.

По него има четири различни виждания, застъпвани от съдилищата. Първото приема, че присъдата (решението) влиза в сила с постановяване на окончателен съдебен от съответната инстанция, включително и по отношение на неподалите жалба подсъдими и в необжалваната част. "Независимо от предмета на въззивната проверка, заложен в подадените жалби и протести срещу присъдата, и предопределеността на съдебния акт при липса на протест /жалба/ срещу оправдателна присъда, няма как присъдата в някоя нейна част да влезе в сила по-рано от влизането й в сила по отношение на всички останали подсъдими или обвинения", твърдят тези съдии.

Други техни колеги обаче са на мнение, че за необжалвалия подсъдим присъдата влиза в сила с изтичане на срока за обжалване, а по отношение на обжалвалия - с постановяването на окончателен съдебен акт на въззивната или касационната инстанция.

Има и трето виждане, че присъдата за необжалвалия подсъдим - съучастник, влиза в сила от момента, в който за него се преклудира възможността за присъединяване към жалбата на друг подсъдим в производството пред въззивната инстанция. А последното становище в практиката е, че когато един от осъдените е оправдан и присъдата в тази част не е обжалвана или протестирана, спрямо него тя влиза в сила с изтичане на срока за обжалването ѝ.