http://judicialreports.bg/2016/02/%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd-%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%bf%d0%b0%d0%ba%d1%87%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d1%82%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4/
Калин Калпакчиев: Твърденията на следователя Бойко Атанасов изискват цялостна ревизия на следствения отдел към Софийската градска прокуратура
За реформата в съдебната система, борбата с корупцията и работата на Висшия съдебен съвет (ВСС) "Съдебни репортажи" разговаря с членовете на ВСС Калин Калпакчиев и Галина Карагьозова.
 
23 февруари 2016, 14:42 | Галина Гиргинова | Видяна: 326
 

- Наскоро председателят на Европейската комисия съобщи, че е твърде възможно Румъния и България да бъдат разделени по Механизма за сътрудничество и оценка. Изненадани ли сте от тази новина?

Калин Калпакчиев: Мисля, че не е изненада за никого изявлението на председателя на ЕК. Казвам, че не е изненада и е логично, защото последните няколко години докладите за Румъния отчитат непрекъснато напредък и най-вече по отношение на борбата с корупцията, а за България констатират или липса на напредък или дори регрес по отношение както на независимостта на съдебната власт, така и борбата с корупцията. Така че анонсираното решение на ЕК до някаква степен е логично. Оттук нататък, както и след излизането на доклада на 27 януари, ние трябва да си дадем ясна сметка какво трябва да направят институциите, ангажирани с правосъдието и вътрешния ред, така че борбата с корупцията да стане по-ефективна, както и независимостта на съдебната власт да се утвърди видимо. От гледна точка на Висшия съдебен съвет ние вече казахме през изминалата седмица, коментирайки доклада, какво трябва да се направи и това са конкретни действия, които се открояват като препоръки в доклада и ние добре ги знаем, тъй като по много от въпросите, които са представени в негативна светлина, ние като членове на съвета сме взимали ясна позиция. Важното е да предприемат конкретни действия, а не да се пишат поредните кухи мерки, препоръки, пътни карти и прочее бюрократична активност без особена полза и смисъл.

- Струва ми се, че има противоречие и гражданите се чудят на кого да вярват – премиерът Борисов казва, че съвсем скоро ще задминем Румъния по борба с корупцията, а поредицата от негативни доклади показват друго.

Калин Калпакчиев: Негативните констатации в докладите на ЕК, за които, както казах, ние много добре знаем и не е нужно да ги четем там – отговорът е в конкретни действия, не в общи приказки. Ние влизаме след всеки доклад в спиралата на писане на пътни карти, екшън-планове, мерки в табличен, в графичен, в какъвто и да е вид, а всъщност повечето от тези проблеми изискват конкретни решения. И ще ви дам примери – какво се направи с "Яневагейт", дали да се образуват дисциплинарни производства, дали прокуратурата да разследва, да се правят ли проверки за случаи, които поставят съмнения за корупционни практики. Пример ще ви дам и за Благоевград, случай, който разисквахме преди месец – как се разпределя едно дело "случайно" в Окръжния съд в Благоевград, нищихме го цяло заседание, а проверка, от сега мога да ви кажа, едва ли ще последва.

Галина Карагьозова: Като жена ще си позволява да бъда по-емоционална. Не, че не сме го очаквали, но като излезе докладът, изпитах огромно вътрешно неудовлетворение, да не кажа гняв. Защото във всичките констатации могат да се проследят в хронология всичките ония пропуснати неща, които ВСС е можело да свърши и то съвсем конкретни, както каза г-н Калпакчиев. Сега да не коментираме по какви причини не са направени. Иначе аз няма да си позволява да коментирам изявленията на премиера, защото тъкмо тук виждаме един от огромните проблеми. ВСС не бива да позволява да бъде вкарван в разни политически схеми, интриги, говорения и да позволи да излезе извън експертността на диалога. Това е орган, който по Конституцията и по закон е призван много строго експертно да ръководи съдебната система, а ние пилеем полезно време в едни безкрайни заигравания, служим като маша в ръцете на различни политически сили и други интереси, което е изключително неприятно. И сега също няма да си позволя да коментирам какво е казал премиерът, но фактите са недвусмислени.

- Един ваш колега нарече въпроси, които са принципни, "точка шоу" и няколко пъти помоли да бъдат преместени накрая на дневния ред. Така ли трябва да е?

Галина Карагьозова: Не, това беше изблик на специфичното чувство за хумор на колегата. Не са "точка шоу", не мисля, че съветът има несериозно отношение към голяма част от важните въпроси за системата. Аз и друг път съм го казвала, че това е парадоксът на този съвет – по някои от принципните въпроси съветът работи и достига до резултати. Например, първите стъпки за въвеждане на електронно правосъдие, първи стъпки за решаване на въпроса за натовареността като се започне от въпроса за реформа на начина на събиране на статистиката и обобщаването на резултатите, въвеждането на новите кодове и шифри. Разбира се, създаването на коефициенти и най-сетне на норма за натовареност на индивидуално и институционално ниво. Много конкурси се правят, правят се опити при настоящата нормативна рамка да се решат много спорни моменти във връзка с атестирането, но това не е достатъчно.

- Външните наблюдатели обаче като прочетат докладите на ЕК и като теглят чертата, по-скоро виждат сериозни дефицити в работата на съвета по три от най-съществените дейности – изборите за административни ръководители, случайното разпределение на делата, дисциплинарната дейност.

Галина Карагьозова: Да, така е. Кадровата ни политика и особено битката за независимостта на органите на съдебната власт имат толкова сериозни пропуски, да не кажа, че тя (битката – б.а.) е загубена. Но нека да бъдем коректни, нека най-сетне да адресираме проблема с борбата с корупцията, включително и по високите етажи на властта, нека най-сетне се зададат въпроси и на прокуратурата. ВСС не бива да е органът, който да се поставя на първо място в търсене на отговор на този въпрос.

- Г-н Калпакчиев, вие преди няколко заседания на ВСС попитахте дали съветът от началото на мандата се занимава с проблемите на прокуратурата.

Калин Калпакчиев: Отговорността на ВСС на това поле е да задава в рамките на различните свои правомощия въпроси на прокуратурата и в частност – на главния прокурор, в принципен план, разбира се, а не по съществото на конкретни наказателни производства. И многото възможности, които ни предоставя и законът, и работата ни да търсим отговорност на прокуратурата и главния прокурор не се използват от нас. Дори и няколко членове на съвета да сме правили опити да ги използваме, резултати до момента няма. Дори и най-невинно изглеждащото ни предложение да включим в структурата на годишния доклад на прокуратурата анализ за това как изпълнението на Плана за действие 2013-2015 се е отразило на цялостната дейност на прокуратурата, станала ли е тя по-ефективна или не, срещна яростния отпор на главния прокурор, който се защитаваше без да бъде нападан. Освен това всеки страничен наблюдател, ако следи безпристрастно работата на съвета, ще види, че по кадровите въпроси, въпросите, свързани с бюджета или съдебната администрация, всички искания на главния прокурор безмълвно са били одобрявани. Имало е случаи членове на съвета да поставят въпроси за целесъобразността на едно или друго решение, свързано с прокуратурата, но ясен отчет за дейността на прокуратурата и досега няма. Така че тука има един голям потенциал, който трябва да бъде използван, защото прокуратурата е част от съдебната власт, такава и трябва да остане, но трябва да има форми за някакъв демократичен контрол. Доколкото прокуратурата по естеството си е йерархизирана и централизирана, главният прокурор отговаря за всичко, но една такава власт, ако е безконтролна, тя развращава, затова трябва да бъде упражняван контрол.

Искам да допълня и нещо във връзка с предишния въпрос. Сега е модерно политиците да повтарят, че ВСС се тресе от скандали и лични нападки. Това за тези, които следят работата на съвета, е ясно, че не е така. Ние можем да спорим много, но в крайна сметка голяма част от споровете ни са свързани с принципни въпроси и ние наистина много често сме разделени на принципна основа за това дали да се образува или не едно дисциплинарно производство, какви да са мотивите при назначаване или отказ от назначаване на един председател на съд, да кажем. Защото, ако се проследи работата на съвета, особено в последната една година, ще се види, че повечето проблеми възникват с процедурите по избор на председатели на съдилища, не на прокуратури. Там, ако забелязвате напоследък, в процедурите се явява само по един кандидат.

Галина Карагьозова: Които се избират с голямо мнозинство.

Калин Калпакчиев: Който обичайно е избран. Въпрос е на друг анализ защо е така. Давам ви пример – по-предишното заседание, когато избирахме председател на един малък районен съд в Югозападна България отново показахме, една седмица след доклада на ЕК, нещо, което е отбелязано като негативна практика в него. Изказванията в подкрепа или срещу кандидата трябва да съдържат оценка за качествата му въз основа на обективната информация, която се подава, въз основа на изслушването и в крайна сметка да има някаква последователност, което е принцип в административния процес и често ни се напомня. Резултатът от една такава процедура трябва да е обективно и логично предопределен от това, което се е случило в рамките на процедурата. Отново това не стана, имаше много положителни изказвания за кандидата, само едно, което беше негативно, в което бе изложен абсолютно несъотносим довод и като резултат отново един неубедителен отказ да бъде избран колега, който макар и единствен кандидат се представи достойно. В рамките на тези процедури ние наистина демонстрираме крещяща липса на последователност и двойни стандарти, в едни случаи казваме, когато е един кандидат – не е добре, защото няма конкуренция, пък когато са двама – изтъкваме нещо съвсем обратно. Или пък защо кандидатът е бил зам.-министър, това е в негов негатив, в друга процедура пък мълчим и избираме колегата и т.н.

- Мнозинството в съвета обаче отговаря, че в рамките на този мандат са избрани над 200 административни ръководители, а единствената забележка е по отношение на провалите в избора на председател на Софийския апелативен съд. Има ли отказ да се признае проблемът с изборите за административни ръководители?

Галина Карагьозова: И за дисциплинарната практика, и за кадровата политика винаги се сочат като довод едни такива чисто количествени показатели. Количествените показатели не са достатъчни да обосноват ето тази…Понякога една капка катран е достатъчна в кацата с мед. По същия начин и в дисциплинарната практика – да, има страшно много образувани дисциплинарни производства срещу магистрати, но и до този въпреки категоричните данни в доклада на нарочната комисия, която направи проверка в градския съд, няма ясен отговор на въпроса как се е ръководил този съд, защо няма санкции за този порочен стил на ръководство, какво правим оттук нататък, за да не се повтаря никъде този порочен стил на ръководство? По същия начин и в казусите със следовател Петьо Петров. Колкото и дисциплинарни дела да кажем, че сме образували, като не можем да отговорим защо продължаваме да използваме какви ли не процесуални механизми, за да бавим образуването на дисциплинарно производство срещу него, всички останали стават неубедителни.

- Съвсем скоро ВАС отмени поредно ваше решение по казуса "Петьо Петров". Излиза, че отношение на този случай ВСС не е взел нито едно законосъобразно решение?

Галина Карагьозова: От стенографския протокол си личи, че точно това становище са застъпвали определени членове на съвета.

Калин Калпакчиев: В тези случаи, които са принципни, тук не става дума за личността на засегнатото лице, когато се излагат абсолютно състоятелни аргументи по приложение и тълкуване на закона и въпреки тях се взема от мнозинството в съвета съзнателно незаконосъобразно решение, това означава непоследователна и безпринципна дисциплинарна дейност – да се спаси някой или друг преднамерено да се накаже.

Галина Карагьозова: И те са подкрепени от дългогодишна практика на съдилищата, никога не е имало двусмислено тълкуване на тези норми!

Калин Калпакчиев: Непонятно е тогава да се прави сякаш напук, на инат точно обратното от страна на нашите колеги. Тук вече не става въпрос за противопоставяне на аргументи, а за взимане на решение против и въпреки наличието на аргументи за обратното.

- Въпрос ли е на предварително сговаряне на мнозинството?

Калин Калпакчиев: Така излиза. Като няма друго логично обяснение.

- Това е второто решение на ВСС, взето с по-малко от необходимите гласове.

Галина Карагьозова: Това е въпрос на промяна в правилника, така че да е ясно колко участват в конкретното гласуване. В случая съм по-скоро склонна да обясня така възникналия проблем, защото има влизане и излизане на членовете на ВСС от заседанието, които не са отбелязани в протокола. Но това също не е редно – да се налага съдът със сборуване да тълкува колко са били положителните гласове за различни варианти на решение, подложено на гласуване, за да се знае колко гласуват по конкретния случай.

- Връщам ви отново на въпроса за СГС, защото и там се изказаха аргументи, подобно на изборите за административни ръководители. Каза се, че градският съд наистина е важен, но в другите съдилища нямало такива проблеми. Има ли съпротива да се установи истината за СГС?

Галина Карагьозова: Не харесвам противопоставянето на софийски и провинциални съдилища. Спецификата на софийските съдилища изисква един тип решения. Обективен факт е, че софийските съдилища са свръхнатоварени, тоест отново на съвета лежи отговорността да намери начин да разреши тези проблеми. Но колегите в софийските съдилища работят в нечовешки условия и упреците от някои колеги от по-малко натоварените съдилища от другите апелативни райони, че там няма проблеми и ние трябва да решим само проблемите в София, са меко казано неколегиални. Няма как да си затворим очите, че в някои съдилища, пък и прокуратури…в някои прокуратури има 0.38 внесени акта в съд. И точно от тези среди да излизат упреци, че софийските съдилища имат претенции, при положение, че тук се гледат нечовешки цифри дела, ми се струва нередно.

Калин Калпакчиев: Освен това дали има съпротива да се установи докрай и в детайли и дълбочина начините, по които е функционирал СГС в последните десет години… според мен, проверката, която извършихме беше добра основа за това да се разплетат голяма част от практиките, които са били хранителна среда за много сериозни корупционни явления при разпределението на делата, при формирането на съставите и отделенията в СГС, командироването на съдии и т.н. За съжаление, опитът всичко да се сведе до дейността и незаконосъобразните действия на съдия Ченалова, според мен, не е полезно действие. Отговорността на всички останали съдии, които са имали отношение към ръководството на съда през последните десет години трябва ясно да бъде установена. Не трябва да го забравяме, че дълго време нашият съвет отказваше да се занимава с проблемите на градския съд. Аз си спомням през 2013 г., когато гласувахме ранга на Владимира Янева, възразих, че тя е била дисциплинарно наказвана и не следва да й са дава ранг. Тогава имаше ода за съдия Янева и за това колко прекрасно била управлявала съда. Протоколите остават, както се казва. Който иска може да ги прочете и да разбере и как дълго и напоително мнозинството във ВСС твърдеше, че няма проблеми в системата за случайно разпределение на делата. Едва след скандала по случая "Белведере" и разпределението на делото за КТБ мнозинството реши да сменя системата "LаwChoice" с нов, по-надежден софтуер.

- Тук, след проверката, не следваше ли да се включи и прокуратурата при съмненията за корупционни практики?

Калин Калпакчиев: Да, трябваше, но сякаш прокуратурата това не я засяга. Или случаят с Благоевград, това, което бе представено включително и в акта на инспектората звучи обидно за здравия разум – осем пъти да се разпределя едно дело уж с учебна цел, пък никой, от тези които са присъствали на това ужким учебно разпределение, не е питан дали това е било така.

Галина Карагьозова: Учебно разпределение и то с действително дело не би следвало изобщо да се прави. Би следвало да се прави с демо-дело.

Калин Калпакчиев: То дори не е ясно дали изобщо е имало такова учебно разпределение. Аз тогава попитах главния съдебен инспектор проверили ли са кой е присъствал, да ги питат, защото се излага теза и тя трябва да е провери. Тя каза, че не знае такава проверка да е правена, а просто са възприели тезата на председателката на съда.

Галина Карагьозова: В допълнение на това, което казахте за градския съд. Ако си спомняте, с много съпротива, но все пак имаше решение на съвета през 2013 г. да се извършат проверки на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на градския съд. Това беше залегнало и в програмата на съвета. Но пак поради упорита съпротива в проверяващия екип се включиха само членове на съвета, без външни експерти и на практика тогава докладът на комисията излезе с нулеви констатации. Всичко беше наред, но се оказа, че ние просто не сме имали какъвто и да е капацитет, техническа компетентност при липсата на специалисти, да направим една обективна и задълбочена проверка.

Калин Калпакчиев: Отричането на проблема със случайното разпределение и ненадеждната програма "LawChoice" продължи с години и нямаше, аз съм убеден, да бъде направена решителната крачка напред, ако не беше скандалът с "Белведере" и намесата на френския посланик. За съжаление е така, защото в една правова държава има механизми, по които системата трябва да се регулира сама, а не да чака намесата на един посланик на чужда държава.

Галина Карагьозова: Имам чувството, че това е една от основните слабости изобщо на цялата политика на държавата. Ние не правим нещата, защото така е полезно за нашето общество, в частност нещата не ги прави съветът, защото са полезни за системата, а само защото по някакъв начин ни подбутват. Било гражданският натиск, било отвън, което пък е още по-унизително за мене, но е факт. Да не говорим, че и самият Механизъм за сътрудничество и проверка се възприема като една много досадна пречка, която ако може да бъде заобиколена, би било най-добре.

- А ако изобщо го няма би било най-добре…

Галина Карагьозова: Да, да, би било най-добре. Но не, защото заслужаваме да го няма.

- Излиза, че проблемите със случайното разпределение на делата генерират огромен потенциал за корупционни злоупотреби, а освен бездействието на ВСС съществува и бездействие от страна на прокуратурата. Аз поне не си спомням главният прокурор да е взимал отношение по този проблем.

Калин Калпакчиев: Имаше образувани дисциплинарни дела срещу магистрати за нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата, които изглеждат наистина несериозни, защото не всяко нарушение на този принцип само по себе си говори за манипулации или за целен незаконен резултат. В много случаи нарушението на случайното разпределение на делата има за цел да осигури по-бързо разглеждане на производствата, ако колега внезапно се разболее – влиза друг или пък неговите дела се разпределят на присъстващите колеги, за да се изгледат и да не се отсрочват. Или това, което сме виждали в практиката на някои съдилища – част от делата на много натоварени колеги да се разпределят на други съдии. Разбира се, това преразпределение трябва да става ясно, по обективни критерии, така че да няма съмнение, че се цели определено дело да пристигне при определен съдия. Принципът не трябва да се фетишизира, тоест формалното му нарушение не винаги е укоримо. Но и досега не са разследвани, нито от прокуратурата, нито от ВСС публикациите за случаите за злоупотреби с разпределението на дела в СГС и ВАС, за които има сериозни съмнения за парична или властова корупция.

Галина Карагьозова: Аз се радвам, че скандалът със случайното разпределение на практика има оздравителен ефект. Новият продукт, който се създаде и впрочем е в процес на доработване, защото получаваме непрекъснато сигнали от съдилищата за някои технически неща, които трябва да се подобрят. Но той ни даде и един друг поглед, появи се ефектът на нетърпимост в колегите и най-малката техническа неточност вече създава у тях нетърпимост. От градския съд, всъщност не само от него, и от други съдилища, ни сезираха за това, че системата допуска някаква техническа неточност, явно в съчетаване на някакви математически алгоритми, но пропуска пореден номер, който трябва да се даде на дело. Вече няколко съдилища ни сигнализират за този проблем, което означава, че вече го няма старото отношение – "Еми, пропуснат е един номер, еми голяма работа". Ние се обърнахме към разработчика на софтуера, за да бъде решен този много сериозен проблем, защото правиш разпределение, пропуска ти се номер, няма никакво обяснение.

- Няколко пъти ВСС вече бламира председателя на ВКС по кадрови и други въпроси, в същото време част от колегите ви не пропускат възможност да поискат от съдия Панов отчет за това как завършват знаковите дела. Как гледате на това?

Калин Калпакчиев: Съдът разглежда делата много често на три инстанции. В крайна сметка, когато едно съдебно решение влезе в сила, то може да бъде коментирано от гледна точка на правото, има извънредни способи като отмяна на решението или възобновяване на наказателните дела, може да се прави анализ на съдебната практика и от ИВСС, и от самите върховни съдилища с оглед противоречива съдебна практика. Но, ако държавата е правова, съдът не дължи обяснение защо е постановил един или друг съдебен акт. Ако той е неправилен, той подлежи на инстанционен контрол и може да бъде коригиран. Що се отнася до въпроса дали има оправдателни присъди или не, в крайна сметка, те и причините за тях се изясняват в самите съдебни решения, а оттам нататък прокуратурата е тази, която трябва да прави своите анализи защо едни или други обвинения не са били успешни. И ако има грешка на прокуратурата, защото не винаги оправдателната присъда е резултат от грешка на прокуратурата, тя трябва да си направи съответните изводи. Това, за което вие говорите, казвате беше част от една кампания, която е видима за всички, защото е и публична, става и през медии и в публичните заседания на ВСС. Има атака срещу председателя на ВКС и то единствено поради това, че той си позволи да изрази различно мнение и да заеме по-остра позиция по отношение на независимостта на съдебната власт. Поради това се привикваше и председателят на СГС. Той направи доклад, който впрочем много добре обяснява какво е свършил, тъй като там има основа и факти, които се нуждаят от нашия коментар, и този доклад разкрива голяма част от проблемите, които не са били решавани от години в този съд.

Галина Карагьозова: Можем да обобщим в едно изречение – поредна проява на двоен стандарт, защото в момента г-н Лозан Панов не ни харесва, от него искаме обяснения, но такива обяснения не искаме от председателя на ВАС, нито от главния прокурор. Просто различният стандарт е обоснован от съвсем други съображения, а не от един действителен интерес да се анализират причините защо "катастрофират" всички дела за корупция и такива, които кой знае защо ЕК определя като дела с висок обществен интерес.

Калин Калпакчиев: Тези, които касаят лица, поставени високо в държавната йерархия и по отношение на които разследванията по принцип са по-чувствителни, защото те имат лостове, с които могат да влияят върху разследването.

- Какъв знак за вас беше отказът на ВСС да възобнови проверката по скандала "Яневагейт" и то в гласуване в което участваха и замесените?

Калин Калпакчиев: Според мен отказът на мнозинството във ВСС да възобнови проверката по т. н. случай "Яневатейт" показва нежелание и неспособност да се извършват ефективни проверки на конкретни обстоятелства, сочещи на зависимости в съдебната система. Случаят е особено показателен, защото са замесени имената на лица от най-високата йерархия на съдебната власт. Решението от последното заседание на ВСС показва и липса на воля за изпълнение на препоръките от доклада на ЕК, който излезе само преди месец. С тъжна ирония можем да кажем, че изходът от тази ситуация е или министър-председателят да нареди на ВСС да се извърши проверка по случая или самата ЕК да изпрати експерти, които сами да проверят случая. Действията и изявленията на главния прокурор не са особено оптимистични за това, че досъдебното производство по този случай ще има по-различна съдба от другите десетки случаи на разследвания за корупция по високите етажи на властта.

- Затворена ли е темата със СМС-а?

Галина Карагьозова: Очевидно е затворена.

Калин Калпакчиев: И в този случай, както и в случая с "Яневагейт", има един проблем, че е трудно да се осигурят обективни и независими разследвания, тогава когато органът, който е призван да ги извърши по някакъв начин е замесен в самия проблем. Това важи и за прокуратурата, пък и за ВСС.

- Главният прокурор обаче каза, че не е замесен, а само споменат.

Калин Калпакчиев: Това е големият проблем – дори и да бъде извършена обективна проверка, това, че се прави от орган или лице, което има отношение към фактите изначално обрича тази проверка на неуспех. Трябва да се създаде механизъм и процесуални средства за независими разследвания тогава, когато са замесени главният прокурор и членове на ВСС.

- Как да избягаме от тази ситуация – намесен е главният прокурор, намесен е председателят на ВКС, намесени са част от членовете на ВСС?

Калин Калпакчиев: Има начини. Председателят на ВКС предложи едно такова решение. В крайна сметка тук можем да говорим и за промяна в закона и в Конституцията, защото и този въпрос се поставя, специално за главния прокурор, поне от осем години и в решения на Европейския съд по правата на човека, а и в доклада е казано отново – главният прокурор практически не може да бъде разследван или да бъде проверяван за нарушения тогава, когато е извършил нещо нередно да кажем.

- Сега ВСС образува проверка по твърденията на следователя Бойко Атанасов за шпиц-команда на разположение на главния прокурор за изнудване на политици. И този път ли да очакване резултат като по "Яневагейт"?


Калин Калпакчиев: Твърденията на следователя Бойко Атанасов са сериозни и изискват цялостна проверка на дейността на следствения отдел на Софийската градска прокуратура (СГП). Но тази проверка трябва да се извърши или от ИВСС, или от членове на ВСС с максимално широко представителство. Още през 2013 г. след случая с бившия градски прокурор Кокинов няколко членове на ВСС предложихме цялостна ревизия на СГП, тъй като и тогава имаше твърдения за конкретни разследвания, които се водят по политически или други незаконни съображения. Тогава главният прокурор заяви, че няма да допусне никого да проверява прокуратурата, сякаш говореше за свое феодално владение. Ще видим реакцията му сега. Защото само обективна и външна проверка от независими експерти ще даде яснота за основателността на твърденията на следователя Атанасов.

 
Съдебни репортажи