Трите власти на теория – воюват, контролират се или се възпират
Къде е границата, която гарантира автономността на държавните органи и независимостта от политическо влияние на съдебната система?
Трите власти на теория – воюват, контролират се или се възпират

Според учението на Монтескьо за разделение на властите, възприето в съвременните демократични конституции, съдебната, законодателната и изпълнителната власт трябва да бъдат независими и за да няма злоупотреби, е необходимо да има баланс между тях.

Още през XVIII в. Монтескьо казва, че народът "трябва да участва в управлението само като избира свои представители; това е напълно по силите му". Представителното събрание в неговото учение създава закони, но и наблюдава за това законите да се изпълняват. Съдебната власт, според Монтескьо, следва да е съсредоточена в ръцете на независимия съд, като според него това е "висококомпетентен орган, затова не може да бъде овластяван пряко". Поради тази причина се овластява от другите власти.

Формално и реално държавната власт в България се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, които са независими, но взаимно се допълват и контролират. Балансират се чрез Конституционния съд, който има особено място в организацията на държавната власт, като решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.

Примерът е отскоро.

"Днес, 27.01.2020 г., Конституционният съд образува конституционно дело № 1/2020 г. по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 103 от Конституцията на Република България." (чл. 150 КРБ дава възможност на главния прокурор да сезира Конституционния съд)

Република България е правова държава и тя се управлява според Конституцията и законите на страната (арг. чл. 4, ал. 1 КРБ). Суверенът избира представителите си в Народното събрание, а парламентарното мнозинство избира министър председателя, упражнява парламентарен контрол, гласува недоверие на Министерския съвет или на самия министър-председател (чл. 62 и чл. 89 КРБ). Парламентарното мнозинство има своя квота и във Висшия съдебен съвет. При така описаните правила за формиране на органите на управление теоретично не се открива отклонение от доктрината за функционалното разделение на държавното управление - пряко участие на гражданите в избора на своите представители в парламента, а чрез тях те участват при формирането на изпълнителната и съдебната власт.

По аргумент от теоретичното знание за доктрината за разделение на властите и като изключим термина "война", натоварен с негативната конотация от прякото му значение, може ли основателно да се твърди, че управляващите използват конституционно закрепените институти, чрез които всяка от трите власти упражнява мониторинг и контрол на другите две – обръщения на президента (чл. 98 от КРБ), сезиране на Конституционния съд от главния прокурор (150 КРБ), сезиране на Конституционния съд от Министерски съвет, президентско вето... и други примери от последните седмици. На тази плоскост естествено идва следващия въпрос: следва ли да се осъществява проверка за целесъобразността при използването на допустимите в Конституцията механизми за междуинституционален контрол, както и за ефективното и резултатно функциониране на държавното управление, чиято обединяваща задача и интерес е да не саморазрушава институционалния си имидж пред обществото. Къде е границата, която гарантира автономността на държавните органи и независимостта от политическо влияние на съдебната система?

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
Масовата корупция и кражби са в момента, не преди 30 години, когато вероятно е била и по-голяма
|
нерегистриран
12 февруари 2020, 19:07
2
0
Въпросът е защо насочваш погледа си назад, когато е нужно да гледаш напред и в момента? Нима настоящите престъпления ти изглеждат по-мили от предишните с изтекла давност? И каква е връзката с Монтескьо? Всъщност прочети Лок. Повече ще ти хареса, ако искаш да схванеш нещо.
1
max
|
нерегистриран
12 февруари 2020, 17:10
0
0
Важно е всяка от властите да отговаря самостоятелно и автономно пред Суверена. Народът съответно да избира пряко кой да оглавява Изпълнителната власт. Съдебната да е с единен Върховен принципал, последна инстанция, като независим орган, както е Конституционния съд
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно