Състав на Софийски апелативен съд (САС) отмени определението на Софийски градски съд (СГС) в частта, с която беше допуснато обезпечение на предявените от дружеството "Бисофт" ЕООД срещу Националното бюро за правна помощ (НБПП) искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 и т. 3 и т. 6 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). С обезпечението беше наложена привременна мярка – забрана за използване на софтуерния продукт за отчитане на правната помощ - "Единна електронна система за правна помощ", с който работи Бюрото.
Наличието и употребата на спорния софтуерен продукт са от огромно значение за дейността на НБПП, защото чрез него се управлява и отчита цялата правна помощ в цяла България, обработват се отчетите за правната помощ, oбменя се информация по електронен път между НБПП и Адвокатските колегии в цяла страна, осигурява се обработването на информацията по постъпилите искания в Адвокатските съвети и отчитането на извършената дейност от назначените служебни защитници пред НБПП. Без подобен софтуер тази дейност би се извършвала само на ръка.
На 27 ноември обаче е постановено определение № 3930 на Софийски апелативен съд, по образуваното с частна жалба от НБПП дело, срещу определение № 5200 от 03.10.2019 г., постановено по т.д. № 1718/19г. по описа на Софийски градски съд. Определението обезсилва издадената на 11.10.2019 г. обезпечителна заповед и е окончателно. Така безпроблемното осъществяване на дейността на Бюрото следва отново да бъде възстановено.
Откъде започна всичко?
Казусът, който породи тези проблеми за нормалното функциониране и осъществяване дейността на НБПП през последните месеци възниква малко след като Бюрото печели проект за внедряването на нова система за управление и отчитане на правната помощ. Софтуерът е разработен от "БИСОФТ" ЕООД, но през 2014 г. договорът с него е прекратен, като нов такъв е подписан през 2017 г. с "ДИУЕЪР" ООД. "БИСОФТ" обаче твърди, че новият продукт, разработен от "ДИУЕЪР" ООД е идентичен с техния и че НБПП не е спряло използването на техния софтуер след прекратяването на договора. Резултатът е образувано дело за обезщетение в размер на 1 000 000 лева за нарушено авторско право на софтуерно решение. Дружеството беше посикало допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на привременни мерки забрана за използване на софтуерния продукт за отчитане на правната помощ по електронен път, с който се работи в момента и запечатване сървърите в НБПП, на които е инсталиран този програмен продукт (последното не беше допуснато още тогава).
Мотивите на съда
Обезпечителната мярка по чл. 96а, ал. 1, т.1 от ЗАПСП - забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или на база данни по глава единадесета "а", е предвидена с оглед засилената защита на авторските права, като абсолютни такива. Съставът от САС обаче разсъждава, че "по същество (мярката) представлява предварително постановяване на резултата от едно благоприятно за ищеца съдебно решение, преди такова да е било постановено".
Съдиите обосноват, че специфичният характер на исканата привременна обезпечителна мярка представлява особено интензивна форма на съдебна интервенция върху оперативната дейност на Бюрото. Подобна мярка би довела до създаване на значителни затруднения при осъществяването дейността на последното, вкл. да доведе до пълното й преустановяване, поради което не може да бъде допусната единствено въз основа на простото твърдение на ищеца без достатъчно представени надлежни доказателства в подкрепа на основателността на предявения иск и срещу представяне само на парична.
Според апелативните съдии, първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая софтуерната програма, забраната за чието използване от страна на ответника е постановена с обжалваното определение, не се използва от частноправен субект за осъществяване на търговска дейност. Те уточняват, че вредите от това преустановяване за определен период от време могат да бъдат провизорно установени. НБПП упражнява дейност, свързана с изпълнението на публичноправна функция от държавен орган, който е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието (чл. 6, ал. 3 от Закона за правната помощ), като са му отредени правомощия за предоставянето на правна помощ. Създаването на софтуера, от своя страна е в изпълнение на изрична законова норма - §13 от п.з.р. на 3ПП, която предвижда въвеждането на единна информационна система по чл. 8а за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети в двугодишен срок от влизането на закона в сила. "Ето защо забраната за използване на софтуерната програма, създадена по договор между НБПП и трето лице не може да бъде допусната единствено въз основа на неподкрепеното с никакви доказателства твърдение на молителя, че тя копира собствената му софтуерна разработка, макар и срещу парична гаранция, доколкото води до значително затрудняване за относително неопределен срок на осъществяването на дейността, за която е предназначена по предписания от закона способ", мотивират определението си съдиите.
В обобщение съставът на САС заявява, че молителят не е ангажирал никакви годни доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове, относно обстоятелствата, за които той носи доказателствената тежест в исковото производство, а именно, че използваната от НБПП софтуерна програма с инсталация, свързана с функции, съобразно закона за правна помощ, разработена от "Диуеър"ЕООД, копира софтуерния продукт, създаден от "Бисофт"ЕООД, респ. е изцяло или частично идентична с него или е създадена чрез недопустимо заимстван на съществените му елементи.
Определението на СГС в частта, с която е отхвърлена молбата на "БИСОФТ" ЕООД за допускане на обезпечителната мярка - запечатване на сървърите на Националното бюро за правна помощ, на които е инсталиран програмният продукт, е потвърдено.
