Николай Цветанов, съдружник в "Пенков, Марков и партньори":
Дигитализацията е неминуема, но тя няма да измести функцията на добрия адвокат
Благодарение на новите софтуерни решения ще станем по-добри, по-бързи, по-организирани и ефективни, смята юристът
Дигитализацията е неминуема, но тя няма да измести функцията на добрия адвокат

Николай Цветанов, съдружник в "Пенков, Марков и партньори"

Наскоро се проведе международната правна конференция GC Summit: South East Europe 2019. Разкажете ни малко повече за събитието.

GC Summit: South East Europe 2019 е първата по рода си конференция в региона, която организирахме съвместно с The Legal 500 – най-авторитетната организация за оценяване и класиране на правни кантори и адвокати от цял свят. Целта на събитието беше да обедини представители на няколко страни от Западните Балкани и Централна Европа. Както знаете, по нашите ширини има различни държави, по-голямата част от които не са членки на Европейския съюз. Съответно, законодателството им не е толкова хармонизирано. От друга страна, идеята ни беше да има и представители на бизнеса от Централна Европа, където обикновено са разположени централите на големите международни компании. Фокусът на конференцията беше върху правни теми и въпроси, които са особено актуални както за България, така и за региона. В това число е и вече "отминалият от мода" Общ регламент за защита на личните данни. За българския бизнес той остава все така актуален, защото вече започнаха да се налагат и санкции при липсата на неговото спазване. През последните две години по-скоро бяхме фокусирани върху имплементирането на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари, тъй като България закъснява в този план. Заради това изоставихме своевременните действия по финализиране имплементацията на Общия регламент за защита на личните данни.

Що се отнася до мерките срещу изпирането на пари, в Европа има шест директиви по темата, като в България сме успели да пресъздадем в нашия закон едва четири от тях. Има един проектозакон, който в момента е в Народното събрание и цели да имплементира т. нар. пета Директива, но това още не се е случило. Четвъртият приет закон отделно създава затруднения за бизнеса, защото изискванията му са много на брой и са доста детайлни. Чрез въвеждането му се създават задължения за доста повече бизнес субекти. Търговците на едро, например, са една нова обширна категория задължени лица. Генерално, най-тежкото в новия режим е задължението да се извършва анализ и оценка на бизнес партньорите, да се докладва на ДАНС, в случай, че има нещо нередно, свързано с търговската им дейност (например данните им не могат да бъдат показвани или е ясно, че средствата им се предоставят за нещо различно от бизнес начинания) и др. Отделно, тепърва предстои имплементирането на петата и шестата Директива. Техният фокус е върху онлайн и дигиталната среда. Очакваме също и едно допълнение на законодателството, регулиращо защитата на лични данни посредством нов регламент (ePrivacy Regulation), който отново е фокусиран върху дигиталната среда. В рамките на панелите на GC Summit: South East Europe 2019 дискутирахме не само значението на Общия регламент за защита на личните данни, но и това, което ни предстои – дигитализацията и необходимостта тя също да бъде регулирана.

До колко законодателната рамка на национално ниво е достатъчно добре конструирана, за да се опазят личните данни на гражданите?

В момента очакваме приемането на методическо указание от страна на Комисията за защита на лични данни. Неговата основна цел ще бъде да предостави онези конкретни технически и организационни мерки, които трябва да предприемат задължените лица, за да защитят в достатъчна степен бизнеса си и личните данни, които обработват. В рамките на последната година станахме свидетели на пробиви в сигурността, включително и при НАП, където беше констатирано, че мерките не са били достатъчни. За да направим една обективна оценка на създадените условия в една организация, трябва да се водим от определени обективни критерии. В нашето законодателство тези критерии трябва да бъдат въведени с това методическо ръководство, тъй като до момента липсваха. Например, за да запълним тази празнота за нашите клиенти, в "Пенков, Марков и партньори" ние се водим от най-добрите европейски практики. Това, разбира се, отново е субективно, тъй като в един момент може да се окаже, че и най-добрите практики не са достатъчни и в България се изисква от нас да сме "по-светци от Папата". Затова, както казах, когато има въведени критерии с един нормативен акт или с друг официален акт е доста по-лесно за администраторите да знаят кога са направили достатъчно и кога не, тоест да планират дейността си в една прогнозируема и стабилна правна среда.

Чия следва да е отговорността за нарушения и пропуски при защитата на лични данни?

Отговорността, разбира се, е на администратора, когато той е направил по-малко от необходимото и изискуемото от закона. Ако конкретен администратор не е предприел необходимите технически и организационни мерки (няма софтуер, който го предпазва от вируси, например, или не е защитил базата си данни) е очевидно, че е допринесъл за нарушението и трябва да бъде санкциониран. Съответно, ако той, както и всеки един от нас, стане жертва на престъпление (приел е всичко, което законът, подзаконовите нормативни актове и добрите практики му предписват, но въпреки това се появи някой, който "професионално" се занимава с престъпна дейност), то тогава и физическите лица, и администраторът са жертви и не могат да носят допълнителна отговорност. В този случай, отговорността е на престъпника за извършеното престъпление и последиците от него.

Нужни ли са и какви законодателни промени в тази връзка?

Добре е у нас да бъде създаден нормативен акт, било то изменение в закона или по-скоро подзаконов детайлен нормативен акт, по подобие на наредбата, която предписва технически и организационни мерки срещу превенцията на киберпрестъпления. Той трябва да създава минимални стандарти за всеки един администратор – действия, които той трябва да предприеме, за да се счита, че е изпълнил задълженията си.

Споменахте за дигитализацията в сферата на правните услуги. Какво е нейното значение за бизнеса?

Дигитализацията е нещо неминуемо. Затова ние трябва да се подготвим за нея. Има две концепции и стратегии за всеки правен офис в България и по света. Единият вариант е всеки правен офис да тръгне по свой собствен път – да се дигитализира, да измисля различни и индивидуални решения, за да улесни работата си. Тези стратегии съответно трябва да бъдат разработени конкретно и специално за него. Това е по-трудната методика и е възможна за огромните правни кантори, които разполагат с ресурс.  По-малките правни офиси могат да търсят вече утвърдени решения. Съществуват на пазара множество разработки на софтуери, които са измислени специално за правни услуги – например роботи, които помагат за извършването на правни анализи, подреждането на документация, търсенето на конкретни думи и терминология в огромни масиви от информация (при правни анализи). Това много улеснява нашата дейност. Преди години, например, в България имаше няколко правни фирми, които можеха да направят правен анализ на едно предприятие с 2000 служители и оборот от няколко милиарда. Тогава това беше причината да има големи и малки правни офиси – такива, които разполагат с ресурсите да свършат своевременно дадено задание с голям обем, и такива, които не можеха да изпълняват подобни големи възлагания. Сега, благодарение на дигитализацията и софтуерните решения, които позволяват анализ на всякакви бази данни, и офиси, разполагащи с по-малки ресурси, биха могли да извършват тази дейност, ако познават добре закона.

Дигитализацията в този смисъл води до изравняване на възможностите. Друг обаче е въпросът дали петима души могат да имат толкова детайлни познания в множество правни сфери, колкото биха могли да имат 60 души, например. Съществуват също решения, които подпомагат чисто административната дейност на правните офиси. Вече навлизат софтуери, които позволяват на един адвокат да работи без администрация – например програми, които да вдигат телефона и комуникират с клиенти по прости въпроси вместо вас, като насрочват срещи спрямо заетостта ви. Същевременно искам да отбележа, че нашата работа се основава на комуникацията. Да, ще се появяват различни софтуерни решения, които ще ни помагат да вършим задълженията си по-добре и по-професионално. Все пак, добрият адвокат не може да бъде заместен, защото само добрият адвокат може да проведе правилна комуникация с клиента, да усети какво иска той и да му намери персонализирано работещо решение. Дигитализацията е нещо, което ще се случва, но тя няма да обезсмисли нашата професия, а дори напротив. Само ще ни направи по-добри, по-бързи, по-организирани и ефективни.

Николай Цветанов е съдружник в "Пенков, Марков и партньори", една от водещите правни фирми в България. Той има значителен практически опит в проучвания, изготвяне на правни документи и представяне на клиенти в различни области на стопанското право като банково и финансово право, процесуално представителство, дружествено право, търговски договори, финансови проекти, данъчно право.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
Добрия адвокат
|
нерегистриран
01 ноември 2019, 18:07
4
0
може ли да посочите име, че не се сещам за такъв...
2
112
|
нерегистриран
01 ноември 2019, 18:01
8
-1
Съгласен съм със заглавието на статията - компютърен алгоритъм може да приложи закон правилно, но няма как да го заобиколи, нито как да изманипулира писмени доказателства или да подучи някой да лъжесвидетелства. Адвокат си трябва.
1
okmnhygv
|
нерегистриран
01 ноември 2019, 11:32
4
0
Боже, те ли ще се борят срещу корупцията?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно