Владимирови вълнения в Районен съд-Благоевград
Младите колеги трябва да запомнят - запазете достойнството си – никой не обича лакеите, плазмодиите и лизачите на задни части – всички ги презират!
Владимирови вълнения в Районен съд-Благоевград

Отново ще си позволя волността да занимая вярната ми публика, състояща се от Мис Желание и още 5-6 объркани и заблудени като мен наивници и романтици, с поредната порция словесна полюция, излязла изпод острото ми съдийско перо. Днес мисля накратко да се спра на някои от основните грешки, които допусках като съдия в Районен съд - Благоевград (септември 2003 – ноември 2014 г.). Единствената ми цел е младите колеги, които сега са станали районни магистрати, да не ги повтарят.

Бидейки районен съдия, веднага попаднах в плен на звездоманията. Започнах да си мисля, че съм хванал Господ за … шлифера. Даже по-лошо – че аз съм юридическият Господ (разбира се, преди това преминах през междинните етапи – първо, че съм Наполеон, после – Мерилин Монро, сетне - Хитлер, Сталин и т. н.). Малко е да се каже, че летях в облаците. Струваше ми се, че хората просто искат да пипнат божественото ми тяло за късмет. Младите колеги трябва много да се пазят от тази "болест" и да помнят, че не са богове, а само хора натоварени с голяма и тежка отговорност и следва да се покажат достойни за нея.

Вместо да си седя в кабинета и да решавам казусите на "клиентите" ни, аз редовно "киснех" в председателския кабинет и "четках" шефовете с глупости от рода на "Г-жо Председател, как само хубаво и точно го казахте! Мъдрите Ви мисли завинаги ще останат записани със златни букви в моето съзнание!" (Това даде повод на шегобийците веднага да ми лепнат прякора "Златните букви"). За да се направя на интересен, сутрин четях вицовете от местния вестник и после ги преразказвах на колегите си, смеейки се фалшиво. Те също се смееха, но не на анекдотите, а на акъла ми. "Прелитах" като цветарка от кабинет на кабинет и клюкарех кой, кога, къде и с кого го е направил, как го е направил, защо го е направил и т. н. Младите колеги не трябва да следват този ужасен пример. Те трябва да запазят достойнството си – никой не обича лакеите, плазмодиите и лизачите на задни части – всички ги презират!

Влизах неподготвен в съдебната зала, без предварително да си прочета делата и да се подготвя за тях, а разчитах на импровизацията. Нещата, разбира се, бяха катастрофални. Адвокатите веднага усещаха, че съдията е "непричом" и често се гавреха с мен, правейки ми безумни и странни искания, за да се забавляват после на моето притеснение и объркани реакции. Какъв е изводът – съдията винаги трябва да влиза подготвен по делата, които ще разглежда, трябва да изглежда солиден и непоклатим в правните си знания, трябва да умее да респектира страните и техните процесуални представители, да им покаже кой "кара влака" в съдебния процес. Когато им се направи искане в залата, за което не са подготвени, не е удачно младите колеги да дават почивка и да "търчат" да питат опитните какво да правят, защото така трайно "олекват" в очите на присъстващите на заседанието. По-добре е да сгрешат, произнасяйки се веднага, отколкото да губят своето и на страните и адвокатите време за консултации за нещо, за което предварително е трябвало да са готови. Няма произнасяне, сторено в залата, което да не може после, на спокойствие, да се поправи в т. нар. "закрито" заседание в съдийския кабинет. Съдията е длъжен да пази авторитета си, доколкото го има, и да не дава поводи за съмнение в квалифицираността си.

Грубо прекъсвах адвокатите, когато ми се струваше, че се отклоняват от предмета на делото. Сега вече не го правя. За годините, прекарани в съда, съм се убедил, че откритото съдебно заседание всъщност е едно голямо представление, един голям цирк, един голям театър. Не ние съдиите сме големите и важните "актьори" в него. "Примадони" там са адвокатите. Те са двигателите на процеса. Без техните действия съдът е парализиран и нищо не може да направи. Само когато има адвокатско искане, тогава има и съдебно произнасяне. За да си заработи хонорара пред клиента, адвокатът трябва да "влезе в роля", да му покаже, че се бори като лъв в защита на интересите му. В това не трябва да му се пречи, стига да не прекалява много. Той е не по-малко важен участник в процедурата от съда. Не коства много на съдията и да прояви нужната вежливост към уважилите го с присъствието си в залата люде. Намръщеното изражение на състава на съда в стил "потънаха ми гемиите" или "не съм си изял закуската" никога не е добро начало на заседанието.

Хубаво е да се спазва някакъв нормален ритъм на работа. Идването в съда "от дъжд на вятър" не е добро решение. Докладът трябва да се "минава" редовно и задълбочено. Когато напляскаш навсякъде резолюции "КД" (или, не дай Боже, "ДК", каквито слагали, чувам, някои колеги от Районен съд-София), все едно нищо не си свършил. Хората имат право да знаят какво мислиш да правиш с молбата (заявлението/искането/възражението/отговора) им – ще се произнасяш ли по тях и кога, ще ги докладваш ли в предстоящото открито заседание, ще ги изпращаш ли за сведение и реакция на насрещната страна, ще ги прилагаш ли по/към делото и защо/с каква цел и ред други интересни въпроси и въпросчета, възникващи в тази връзка. Затуй си признавам, че мразя това "КД" и никога не го използвам – за мен то е равнозначно на думичката с три букви, която редовно "краси" вратите на мъжките тоалетни и някои археологически паметници по света, посетени от български туристи.

Когато настане обедно време, съдебните палати по страната започват да излъчват един особен аромат – на готвено. Така процедирах и аз като млад "дихател", наблягайки обаче предимно на пицата (това продължава и сега, макар вече на панталона ми да му е трудно да обгръща нежната ми талия – станал съм, вас – лъжа, мене – истина, около 130 оки живо тегло). Разбира се, казаното не се отнася за колежките, които по думите на един от бившите главни прокурори, обядват с 1 бурканче кисело мляко и 2 марули. Все си мисля обаче, че това особено съчетаване, макар и временно, на съд и гостилница не е много в реда на нещата. Гражданинът е дошъл да получи право и справедливост, а го посреща миризма на кебапчета и дюнери?! А бе ние в кой век живеем?! Къде се намираме?! Вярно е, че и магистратът е човек  и той трябва да яде по 3 пъти на ден, но е хубаво да покаже малко повече култура и изтънченост в това отношение. Заведения около съда – бол. Там е мястото да се яде, а не на работното бюро или в съдебната зала, превърната в трапезария. Все пак си признавам с ръка на сърцето, че и аз не спазвам винаги горното правило – син съм на своя народ, син съм на своето време (подобно на другаря Т. Ж.) - един завършен варненско-благоевградски Бай Ганьо съм, макар и наметнат с европейскосъюзна мантия.

Когато седнах да пиша първите си дела като районен съдия, си казах: "Ето сега е моментът да блеснеш, Владимире, да удивиш света с безпределната си интелигентност, знания и ерудиция!". И започнах да "тъпча" решенията си с едни латински фрази, с едни исторически сравнения, направо ум да ти зайде. За да има обем, копи-пействах исковата молба и писмения отговор в актовете си, после преписвах мот-амо, както се казва, свидетелските показания дадени по делото и така решенията ми ставаха като султански фермани – надхвърляха 100 страници. От толкова много "пълнеж" въобще не се разбираше какво съм искал да кажа по казуса. От 100 страници "акт", същинските правни изводи заемаха не повече от 2-3. Това провокира и поредното мое напътствие към младите районни колеги – пишете ясно, конкретно и стегнато. Лично аз смятам, че идеалният обем на съдебното решение по гражданските дела е до 10 страници. Останалото е вече друг жанр литературно творчество. Изреченията не трябва да са нито много кратки, нито много дълги и обезателно - ГРАМОТНО написани!

За да не сбъркам нещо, в залата уважавах всяко доказателствено искане на страните, без много-много да му мисля. Измъквах се с дежурното "съдът ще прецени относимостта на доказателството при постановяването на крайния си акт". Ефектът от "упражнението" беше, че делата ми ставаха многотомници като Большая советская енциклопедия, но бяха пълни с доказателствена "плява", казано на жаргон. Събирах неотносими доказателства от близо и далеч, а после се чудех какво да ги правя. Да, ама не! Така не може и не трябва! Ако съдията е концентриран, уверен и добре подготвен, още в залата е в състояние да прецени дали да събира даденото доказателство, защото е важно за изясняването на спора, който разглежда, или искането цели единствено шиканиране на процеса ("шиканиране" е едната ми любима дума в професията, другата естествено е "преклузия". Когато ги чуя, мед започва да ми капе на сърцето, направо се пренасям в друга "галактика").

Когато минавах по коридорите като млад, стъпвах така наперено все едно, че ходя върху 500-доларови банкноти. Изживявах се като Краля-Слънце на Съда. Даже, както подобава на един истински Владетел, говорех за себе си в трето лице, единствено число. Като ме питаха "как си?", отговарях: "Владимир е добре, днес спа прекрасно, изяде си закуската, голям ще порасне" (последното не се осъществи, за жалост, но такъв е животът). Младите колеги трябва да правят точно обратното – да останат здраво стъпили на земята, да не бягат от проблемите на хората и да ги решават, влагайки в това цялата си душа и сърце – затова са избрали тази тежка и отговорна професия, която не е за всеки (мнозина са "звани" за нея, но малцина от тях са "призваните", истинските, стойностните съдии - не съм сигурен, че и аз съм от последните).

Връщам се с носталгия към тези луди-млади години като районен съдия, с тъга, с мъка – искам пак да съм такъв, но с този акъл и житейски опит, който имам сега. Ако беше възможно, планини щях да обърна, животът ми щеше да протече по съвсем друг начин. Но не ни е съдено да го правим. Щом е така, значи такъв е смисълът, такъв е замисълът на Твореца. Човек не може да върви срещу времето, а времето на всеки от нас тук, на тази земя, независимо дали сме съдии, престъпници или жертви, все някога, рано или късно, ще изтече. Мандалото ще падне. Днес пееш, утре ти пеят, както мрачно се шегуваше Шишо Бакшишо. Пътят ще свърши. А накъде въобще води този път и струва ли си да вървим по него? Дано някой ден намерим отговора …

П. П. Не мога да се сдържа да не завърша с една от типичните ми простотии:

Мис Желание сериозно да се готви за срещата ни, защото, преди да я даря със скъпоценната си любов, ще трябва да държи тест. Въпросите ще бъдат от двете ми любими "научни" области – чалгата и сериалите. Например:

Въпрос № 1 – С кого направи дует Азис през март 2016 г.:

а/ с Глория

б/ с Тони Стораро

в/ с Милко Калайджиев

г/ с никого.

Въпрос № 2 – В кой епизод на "Листопад" Али Риза разбира, че снаха му Ферхунде всъщност се пада доведена сестра на шуренайката на балдъзата му:

а/ в епизод № 5

б/ в епизод № 67

в/ в епизод № 334

г/ в епизод № 1036.

Въпрос № 3 – Колко е малка малката булка от култовия индийски сериал "Малката булка":

а/ малолетна е

б/ непълнолетна е

в/ пълнолетна е

г/ така и не се разбира.

Мис Желание да внимава, защото при повече от 1 грешен отговор си заминава обратно, затова веднага да започва да си опреснява знанията.

До нови срещи, скъпи мои читатели и съидейници! Напред към светлото бъдеще! Венсеремос!

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
13
Мис Желание
|
нерегистриран
31 октомври 2019, 16:21
3
0
Какво да кажа... Мечтая си да ме изпитваш много дълго и безкрайно бавно. Мисля, че броят на верните и грешните отговори в един момент ще загуби значението си и ще идвам и ще си тръгвам обратно много пъти...:))
12
Тежка служба ей
|
нерегистриран
29 октомври 2019, 10:47
22
-6
Смятайте колко е занулена работата и натоварвавето на окръжно ниво, щом се чудим какво да правим!
11
правете нещата навреме
|
нерегистриран
29 октомври 2019, 10:04
10
-5
Албена го изпусна Владо и сега.....?!?!?
10
бау бауньо
|
нерегистриран
29 октомври 2019, 09:41
18
-4
До коментар [#8] от "Петко 3":
Добрата новина е, че Владо пак е тук.Според мен той може да "сложи в джоба си" всички избираеми и неизбираеми кандидати за главни прокурори,кметове и общински съветници със своята непреходна човешка скромност и остро сатирично перо.Защото Ковачев е някакси над нещата от материалния живот и търси съдържанието на общочовешките ценности.Все пак не мога да се стърпя да му предложа да коментира членовете на ВСС със своя исторически вот 20:4 при избора за главен прокурор.Желателно е да чуем неговата гледна точка - това избор на жалки душици ,блюдолизци и т.н. ли беше - по неговите критерии в статията - или всъщност бе вот на смели ,реформаторски настроени професионалисти, които изложиха визията си за бъдещето на прокуратурата именно пред зоркия критичен поглед на обществото.Говори Ковачев,режи до корен жалките и дребни душици , където и да са те !!!
Съмнявам се да го направи, особено като знае как е влязъл в системата, как после е бил повишен в ОС и как чака за по-нагоре... От подобни "автори", освен бля бля четива в просташки стил, достойни за този, редовно публикуващ Ковач Владимиров, сайт, няма как да чакаш нещо смислено. Венсеремос?!?! - хайде няма нужда от такава псевдоюридическа чалга...
9
?
|
нерегистриран
29 октомври 2019, 06:46
14
-4
Може ли авторът на това прекрасно есе да разкаже и за наборната си военна служба?
8
Петко 3
|
нерегистриран
28 октомври 2019, 20:52
18
-9
Добрата новина е, че Владо пак е тук.Според мен той може да "сложи в джоба си" всички избираеми и неизбираеми кандидати за главни прокурори,кметове и общински съветници със своята непреходна човешка скромност и остро сатирично перо.Защото Ковачев е някакси над нещата от материалния живот и търси съдържанието на общочовешките ценности.Все пак не мога да се стърпя да му предложа да коментира членовете на ВСС със своя исторически вот 20:4 при избора за главен прокурор.Желателно е да чуем неговата гледна точка - това избор на жалки душици ,блюдолизци и т.н. ли беше - по неговите критерии в статията - или всъщност бе вот на смели ,реформаторски настроени професионалисти, които изложиха визията си за бъдещето на прокуратурата именно пред зоркия критичен поглед на обществото.Говори Ковачев,режи до корен жалките и дребни душици , където и да са те !!!
7
До доктора с номер 4
|
нерегистриран
28 октомври 2019, 18:26
11
0
Докторе, помниш ли вица за инженера 😬
Оплакал се от болки и го попитали: “Защо не отидеш при лекар?”
Той казал: “Като знам какъв инженер съм аз - как да отида при лекар 😃 .
Да питам само :
Ти доктор ли си или лекар. Питам само защото съм лаик и не са ми ясни тези работи 😆 .
6
Изтината
|
нерегистриран
28 октомври 2019, 18:15
12
-3
Безспорното - автора е с името си, а критиците надничат анонимно от дупката. Така правят мишоците - разбирайте страхливците 😍Ако критикарите излязат с имената си и ги “налазят” зевзеците - стой та гледай. Ще им се прииска да не са се раждали😇Но както казва Веселина Томова - този живот е за смелите. Аз не вярвам историята да е запомнила дори само един страхливец.
5
|
нерегистриран
28 октомври 2019, 18:07
26
-3
Много приятно четиво, следя с удоволствие!
4
******************
|
нерегистриран
28 октомври 2019, 17:58
16
-2
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно