Янаки Стоилов:
Честата промяна в законите води към лашкане в една или друга посока*
Не може приложението на съкратеното следствие да зависи от преценката на един или друг съдебен състав, това вероятно би довело в редица случаи до противоречива съдебна практика, тоест, до нови проблеми, смята юристът
Честата промяна в законите води към лашкане в една или друга посока*

Янаки Стоилов

Господин Стоилов, къде съкратеното съдебно следствие има смисъл и къде не? Тоест, къде може и къде не бива да се прилага?

Първо трябва да кажем, че възможността за използване на съкратеното съдебно производство има своето място, тъй като то води до облекчаване на доказването и до ускоряване на процеса. В същото време обаче и вторият проблем е дали то да се прилага безусловно, както досега, само по искане на обвиняемия, което дава възможност именно в съдебната фаза да става

да се постановяват само чрез показанията и признанията на обвиняемия. Това обаче, виждате, че в някои случаи води до значително, дори драстично несъответствие при съпоставянето на тежестта на извършеното престъпление и облекчаване в крайна сметка на положението на извършителя. И това беше причината, както вие цитирахте, да предложим, и точно аз имах тази инициатива преди десетина години след обстойни дискусии, които се водеха и в Правната комисия, да се приеме този компромис, който се опитва да постигне баланс от една страна между най-тежките престъпления срещу личността, и от друга страна срещу използване на възможностите на облекчената процедура. Без някакви ясни мотиви само около година по-късно вече при мнозинството на ГЕРБ това беше отменено, така че се върна този режим за прилагане на института, без да отчита степента на престъплението. И може би правилно мнозинството от народните представители са подкрепили решението, за което стана дума. Тук обаче виждам още една допълнителна възможност, която да направи малко по-гъвкаво, но в определени, нормативно определени граници прилагането на съкратеното производство, изключвайки причиняването умишлено на смърт или тежка телесна повреда, дори в останалите случаи, според мен, трябва да се даде възможност на съда да намалява наказанието, както е досега 1/3, но да речем не по-малко от 1/5 от това наказание. Тоест, случаят е подобен, както с повечето от наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, който предвижда съдът да оцени реалните обстоятелства, личността на извършителя, всичко това, което допринася за индивидуализация на наказанието. Иначе другият вариант да се даде възможност на съда да решава кога да се прилага или не съкратеното съдебно следствие, означава той да бъде подложен на твърде голям натиск, и то при вече конкретно разглеждане и деяние. Така че вместо пред парламента, засегнатите да протестират пред съда.

Моето виждане е, че основните въпроси трябва да се решават по един предварително определен начин, който не изключва някаква дискреция на съда, но тя трябва да бъде предварително установена в някакви граници, а не просто един институт да зависи от преценката на един или друг съдебен състав, което пък вероятно би довело в редица случаи до противоречива съдебна практика, тоест, до нови проблеми, които отново ще предизвикват недоволство и няма да съответстват на реалните обстоятелства. Но само за да очертая картината, тук виждам два големи проблема, които за съжаление са основните дефицити в нашата система. От една страна, аз не чух никъде при излагането на различните позиции позоваване на конкретни обстоятелства, по прилагането на закона в тези 10 години. Колко да речем е процентът на съкратените съдебни следствия, къде той наистина е спомогнал за доказване на престъплението или пък в други случаи, това просто е била възможност за обвиняемите да се облекчи тяхното положение. Докато не започне да се води някаква отчетлива статистика чрез органите на МВР, прокуратурата и да се обобщава в Министерството на правосъдието, законодателният процес ще продължава да се развива пипнешком, до голяма степен под въздействие на едни или на други моментни обществени очаквания. И това го отбелязвам като една от най-големите слабости, защото в никой от законопроектите, вероятно не е имало и възможност, не се съдържа такъв анализ на досегашното прилагане на института на съкратените съдебни следствия, и това е упрек преди всичко към Министерството на правосъдието.

И вторият проблем е да разглеждаме наказателната политика в нейната цялост – от налагане на наказанието до неговото изтърпяване. Другият конфликтен казус, който възниква в последните дни, е с предсрочното освобождаване на извършителя на убийство, на умишлено убийство. И тук пък е интересно да се направи друг анализ – в колко случаи съдилищата в последствие, отчитайки въздействието на наложеното наказание, са намалявали неговия размер, защото ми се струва наистина твърде много за извършено убийство да се намалява около 1/3 от наказанието, и то при спорни обстоятелства на чужд гражданин. Тук е важно да се види, как е бил прилаган този институт по отношение на българските граждани, какъв е средният размер на намаляването наказание. И ако започне по този начин да се подхожда към законодателната дейност, особено в Наказателното право, без да обсъждам другите социални измерения на проблема, резултатите ще бъдат по-добри от досегашните.

Проф. Стоилов, възможно ли е да бъде запазен този институт на съкратеното съдебно следствие, но и да се отговори на обществените нагласи за увеличаване на наказанието при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда? Вие говорите за гъвкав механизъм, как да се постигне?

Те и сега наказанията са високи. Друг е въпросът вече в конкретния случай, съдът какви наказания налага. Малко са хипотезите, в които той е лишен от по-големи възможности за преценка. Но у нас съществува друга неблагоприятна тенденция, че за различни видове престъпления едва ли не се търси достигането до някакъв максимум на налагането на наказание лишаване от свобода, което няма да подобри нещата. То само доказва, че не работят редица други механизми – от административен характер, от социален и икономически, и се търси едва ли не като единствено средство наказателната репресия. В много случаи, да речем както е при домашно насилие или други такива престъпления, е имало някаква ескалация, която е можела да бъде предотвратена на някакъв по-ранен етап. И когато тези механизми не са действали, се стига вече до непоправимото. И тогава се разчита, че едва ли не само тежките присъди ще решат проблема. Това говори за обстоятелства, които не дават добро взаимодействие между различни елементи в системата на противодействие, включително в наказанията. Така че аз не мисля, че само по себе си увеличаването на наказанията ще предизвика ефект, защото много от извършителите на най-тежките престъпления, те не се осведомяват какви са наказанията преди да ги извършат.

А как ще се съчетаят приетите в сряда два вида поправки? В Наказателния кодекс съкратеното съдебно следствие не се премахва, докато в НПК при по-тежки случаи то се премахва?

Това съвместяване е напълно възможно. Аз даже говорих как могат още по-добре да се съчетаят уредбата мисля в чл. 58а от Наказателния кодекс и от главата за съкратеното производство в НПК. Трябва да си даваме сметка, че промените в наказателното законодателство са едни от най-сложните, тъй като там действа принципът за прилагане на по-благоприятния за дееца закон, което означава, че ние няма да върнем назад това, което вече се е случило, и може би някои от хората се надяват, че виждате ли, тези промени, макар и в правилна посока, ще рефлектират върху последните няколко тежки престъпления, които бяха извършени. И това поставя още по-високи изисквания към законодателя, защото правейки една промяна, той с нея засяга не само отношенията, които ще възникват от тук нататък, но рефлектира и върху вече включително произнесени и извършени деяния. Така че това винаги трябва да се има предвид. И в годините са възниквали немалко такива конфликтни ситуации.

И като излезем от тази сложна за нас материя, отпадането на съкратеното съдебно следствие при тежки случаи ще реши ли проблемите с опазването на личната сигурност на гражданите?

Този въпрос зависи, както казах, от цялата система на превенция на противодействие на различните и административни нарушения, и на престъпления. В случая, освен това, говорим за стесняване на полето на съкратеното съдебно следствие, не за премахване на самия институт. Така че това може да бъде едно от средствата, но само ако цялостно се ориентираме към един много по-задълбочен анализ на действието на прилагането на съществуващите закони, ако се използва капацитетът на различните институции. Защото пак казвам, наказателната репресия идва като последно средство, и на нея единствено не може да се разчита, затова са необходими и другите мерки.

А честата промяна в законите, без такава мотивация, води към лашкане в една или друга посока. Аз затова казвам, че сега ние се връщаме десетина години по-назад в приемането на решение, което е действало, и тогава, когато то беше променено, нямаше сериозни мотиви, с които това да бъде извършено. Така че претенциите на обществото са за подобряване на качеството на законите, оттам за еднообразно прилагане на този закон, и в голяма степен, не говорим толкова тук за наказателните закони, като цяло нормативните актове да не се правят в изгода на едни или други влиятелни обществени групи, да не се правят под въздействие на моментни обстоятелства – само това може да подобри състоянието и да повиши доверието на хората в правната система.

А необходима ли е стратегия за наказателната политика на България?

Да, необходима е. Често у нас се говори дали да бъде приет или не нов Наказателен кодекс, но аз мисля, че докато не бъдат изяснени основни въпроси, само по себе си една такава промяна няма да доведе до резултат. Следователно, ние наистина се нуждаем от това да бъдат обхванати съвременните форми на престъпна дейност, да се направи евентуално разграничение в тежестта на деянията, което да повлияе и на процедурата. И това е основният канал, по който може да се рационализира наказателния процес. Защото въпреки някои специфични производства, у нас и за по-тежките, и за относително по-леките престъпления се преминава през един и същи път, а това едва ли е оправдано. Така че виждате, отново нещата опират до съчетаване на самите наказания, които се съдържат в Наказателния кодекс и усъвършенстване на процеса, тоест, на реда, по който това се урежда в Процесуалния кодекс.

*Цоня Събчева, Агенция "Фокус"*

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
8
Ким Чен Ун
|
нерегистриран
01 октомври 2019, 14:35
0
0
Преди много години по една от националната ни телевизия ,беше поканен Английският посланик .И на въпроса за законите във една държава той каза цитирам го дословно .За разлика от вашите нашите закони са ясни и категорични .Този закон ти позволява ,другият ти забранява и най важното е че нашите закони не се променят със министерски постановления и членове и алинеи . И последно нашите закони не се тълкуват .Кратко ясно и разбрано . Та господин Стоилов направете така че законите ни да са ясни и катерогични като английските и никой да няма право да ги тълкува и тогава многом от нещата ще си дойдат на мястото и няма да зависят от времето .Защото съм чувал че във Англия има действащи закони от преди сто и повече години .
7
|
нерегистриран
28 септември 2019, 03:12
8
-4
До коментар [#6] от "нерегистриран":
Радев, не четете НПК както Дяволът Евангелието. Съгласно чл. 372, ал. 4 НПК съдът трябва да установи, че самопризнанието се ПОДКРЕПЯ от събраните в хода на разследването доказателства. Не може подсъдимият да каже "Аз бях" и хоп - присъда. Има случаи, в които съдът отказва провеждането на съкратеното следствие точно поради липсата на доказателства.
Този текст , който цитирате, е формален. И така се ползва- формално, т. е. без анализ и обсъждане. Съкратеното съдебно следствие е удобно за всички-за политическата класа, за страните по делото, за съда. А най-удобно е за извършителя на деянието. Между другото- ти знаеш ли как "дяволът чете Евенгелието" ?
6
|
нерегистриран
27 септември 2019, 23:44
3
-7
Радев, не четете НПК както Дяволът Евангелието. Съгласно чл. 372, ал. 4 НПК съдът трябва да установи, че самопризнанието се ПОДКРЕПЯ от събраните в хода на разследването доказателства. Не може подсъдимият да каже "Аз бях" и хоп - присъда. Има случаи, в които съдът отказва провеждането на съкратеното следствие точно поради липсата на доказателства.
5
********************************************************
|
нерегистриран
27 септември 2019, 20:02
6
-3
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
Цанков
|
нерегистриран
27 септември 2019, 16:13
14
-3
До коментар [#3] от "нерегистриран":
Радев, далеч си от истината братко..."да се разкрие и разнищи самия случай в неговата пълнота и цялост.", това не е работа на съда а е задължение на разследващите полицаи и прокурорите. Те са тези които трябва да разкриват, да събират годни доказателства, да притискат но с факти, а не физически и психически извършителите, като по този начин им покажат, че тяхната дейност е документирана и изяснена, че няма отърване. Съдът не разкрива престъпления, той само следи за процесуалния ред, за събирането на доказателства, които накрая проверява и анализира за да се произнесе с присъдата си. А то сега какво, никой нищо не прави, всички се крият зад постулата, че истинското същинското производство е съдебното и изработват някакъв обвинителен акт и бум в съда. Там лъсва цялата вупиюща некадърност на тъй наречените разследващи. И когато се стигне до неизбежното - оправдателна присъда, тогава всички надават рев до небесата или до бога.
Тогава съдът за какво е ? Да отсъди като помирителна комисия или като партийно бюро ? Тогава да няма съд, всичко да се решава от милицията. Нали затова се нарича "съдебно следствие". Напоследък доста хора бяха осъдени бадева на база на събраното от милицията, особено по времето на Цв. Цв. Например т .нар. "дело Килърите". Каквото написаха от милицията, това си остана до края- до ВКС.
3
|
нерегистриран
27 септември 2019, 15:45
3
-15
Радев, далеч си от истината братко..."да се разкрие и разнищи самия случай в неговата пълнота и цялост.", това не е работа на съда а е задължение на разследващите полицаи и прокурорите. Те са тези които трябва да разкриват, да събират годни доказателства, да притискат но с факти, а не физически и психически извършителите, като по този начин им покажат, че тяхната дейност е документирана и изяснена, че няма отърване. Съдът не разкрива престъпления, той само следи за процесуалния ред, за събирането на доказателства, които накрая проверява и анализира за да се произнесе с присъдата си. А то сега какво, никой нищо не прави, всички се крият зад постулата, че истинското същинското производство е съдебното и изработват някакъв обвинителен акт и бум в съда. Там лъсва цялата вупиюща некадърност на тъй наречените разследващи. И когато се стигне до неизбежното - оправдателна присъда, тогава всички надават рев до небесата или до бога.
2
Rhapsody of fire
|
нерегистриран
27 септември 2019, 15:24
4
-14
Радев-ако признатите факти не са верни, съдът няма да вземе предвид това признание и ще отсъди на база безспорно доказаните факти. Включително може и да го оправдае.
1
Радев
|
нерегистриран
27 септември 2019, 13:15
16
-11
Изобщо не трябва да има съкратено съдебно следствие. Този институт е създаден за облекчаване работата на съда, а не до разкриването на истината, каквато е целта на едно наказателно дело, а това е и основния принцип на правото. Подсъдимият признавал фактите от обвинителния акт, но дали тези факти са истина ? Един Господ знае. За законодателя и за съда изглежда е по-важно делото да приключи по-бързо и на съдиите да му се махне от главата казуса, а не да се разкрие и разнищи самия случай в неговата пълнота и цялост. Това е своеобразна търговия в правораздаването- аз ще призная, каквото се изисква, пък вие ще ми турите по-леко наказание- и вълкът сит, и агнето цяло- типично по български. Този правен институт е противоконституционен, той защитава извършителите на престъпления, а не жертвите, пострадалите и техните роднини и наследници.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно