Делото "Колеви срещу България" и търсенето на отговорност от "тримата първи" в съдебната власт
Неприсъствено решение на ЕСПЧ срещу България*
"Поправяне" на законодателството за конкретни казуси не е добър законодателен модел, като води до правна несигурност и разделение в обществото
Неприсъствено решение на ЕСПЧ срещу България*

Съгласно вътрешните правила на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)[1], представените от страните документи по дело, в общия случай, се пазят в  архивите на съда за срок от пет години, след което са налични само жалбата и становището на ответната страна. Такъв е случаят и с делото "Колеви срещу България" (Жалба № 1108/02). Каква е причината дело, решено преди близо десет години, по което част от документите са заличени даже от архивите на самия съд, да бъде една от най-дискутираните теми в юридическите среди в България през последните няколко месеца?

Основният въпрос, който поставя решението по делото "Колеви срещу България", е за отговорността на "високопоставени длъжностни лица"[2]. Делото приключва с осъдително решение срещу България. За всички практикуващи юристи, независимо от коя страна на съдебната банка стоят, е безспорен фактът, че съдът формира своето вътрешно убеждение и решава, изследвайки и позовавайки се на представените от страните аргументи и доказателства. Заради това е интересно да се обсъди как е протекла защитата на българската държава и дали тя е допринесла за постановяването на въпросното осъдително решение.

Основният въпрос по делото "Колеви срещу България" е с оглед на процедурната защита на правото на живот, било ли е разследването на смъртта на прокурора Колев в нарушение на чл. 2 от ЕКПЧ и от там съществувал ли е ефективен механизъм за отчетност[3] и отговорност на висшите магистрати. Решението на ЕСПЧ многократно е използвано като аргумент в полза на нуждата от реформа по повод отчетността и възможността за търсене на отговорност на висши магистрати, но дали при защитата си българската държава е посочила достатъчно аргументи, за да даде възможност на съда да добие цялостната представа за наличните към момента механизми.

В представеното от България становище по жалбата, държавата следва да отговори на пет въпроса, отправени от съда, първият от които е: "С оглед на процедурната защита на правото на живот , било ли е разследването на смъртта на г-н Колев в нарушение на чл. 2 от ЕКПЧ?". Това е основният въпрос, от чийто отговор зависи да се представи пред ЕСПЧ ефективността на съществуващата процедура за търсене на отговорност и отчетност на висшестоящи служители в съдебната система. По този най-ключов въпрос, българската държава, представя две страници и половина отговор, като две от тях представляват излагане на хронология, описваща действията по разследването. Следва да се има предвид,че въпросната фактическа обстановка по разследването е подробно описана в предходните девет страници на становището на държавата. Казано накратко, България е защитила позицията си по ключовия въпрос на делото с три параграфа. Предвид тези факти, логично може да се зададе въпросът, щеше ли ЕСПЧ да стигне до различно заключение в решението си, ако защитата беше изложила подробни аргументи и анализирала не само фактическите аспекти по конкретното разследване, но и съществуващите тогава и днес правни възможности за търсене на отговорност и отчетност на всеки един български гражданин, независимо от заеманата от него длъжност. Адекватната защита на държавата би предполагала, излагане на далеч повече аргументи и реално защитаване на тезите ѝ. Постановяването на крайния акт на съда, при подобна защитна теза или по-скоро липсата й, лесно може да се сравни с постановяване на неприсъствено решение по нашето законодателство.

Механизъм за търсене на отговорност и отчетност, съгласно българското законодателство, е съществувал тогава, съществува и днес. Основният въпрос, на който е следвало да бъде даден отговор още през 2006 г. и чийто отговор се търси и до днес, е дали той е ефективен. А какъв трябва да бъде един механизъм за търсене на отговорност на когото и да било? Той следва да бъде най-вече безпристрастен. Залитането в една или друга крайност, би довело до последици, несъвместими с принципите на една правова държава. "Всички граждани са равни пред закона", така гласи чл. 6 от Конституцията на Република България. Този принцип е в основата не само на нашата демокрация, но и на всяко едно правово общество. В случай, че бъдат създадени специални, по-благоприятни правила за търсенето на отговорност на определени личности, било то високопоставени магистрати или лица от други обществени сфери, то това би било директно нарушение на цитирания чл. 6, където се казва, че "не се допускат никакви (...) привилегии, основани на (…) лично и обществено положение". В същото време не следва да се предвиждат различни мерки, налагащи и по-строг контрол, защото същите биха могли да бъдат разпознати като репресивни и обратно-дискриминиращи спрямо засегнатите лица, следователно в нарушение на същия чл. 6 от Конституцията, който забранява и "ограничения на правата (…), основани на (…) лично и обществено положение". Спазването на този крехък баланс е съществувал тогава, съществува и днес и е в основата на един работещ и справедлив механизъм за търсене на отговорност и отчетност, без създаване на репресии.

Добър ли е нашият модел и как действат другите държави?

Отчетността и търсенето на отговорност на магистратите е основна тема не само в решението по делото "Колеви срещу България". Тази тема е една от най-широко изследваните в правните академични среди в целия демократичен свят. Редица трудове разглеждат положителните и негативните страни на множество модели на организация и управление на съдебната власт[4][5][6][7][8].

Моделът, възприет от България към настоящия момент, е подобен на този в Полша, Чехия и Унгария, поради тази причина интерес представляват скорошните законодателни промени в уредбата на съдебната власт в Полша. След 2016 г. министърът на правосъдието има не само надзорни правомощия върху организацията на наказателното преследване, но и правомощията да се намесва в конкретни разследвания, и да дава разпореждания на някои прокурори по отношение на действията им. Тази формулировка на правомощията на министъра на правосъдието, макар и противоречива в Европа, в Съединените американски щати (САЩ) не би представлявала проблем. Това е така, защото федералната прокуратура на САЩ функционира към тамошното Министерството на правосъдието. Разликата е, че Генералният прокурор на САЩ, за разлика от министъра на правосъдието в Полша, има малка роля в това кой става съдия и как съдиите се развиват в кариерата си, докато обширните законодателни промени в полското законодателство след 2015 г. дават на полския министър на правосъдието значителен контрол върху повечето аспекти на кариерата на съдия.

Нека разгледаме как се избират върховните съдии в друг тип правна система, като САЩ. Президентът определя кандидата за свободното място във Върховния съд, а Сенатът чрез гласуване следва да потвърди кандидатурата, което изисква обикновено мнозинство. По този начин и изпълнителната, и законодателната власт на федералното правителство имат глас в състава на Върховния съд. Моментът с отстраняването на върховните съдии в САЩ е още по-интересен. Задържането и отстраняването на федерален съдия, включително и Върховен съдия е политическо решение. Точно както при процедурата за отстраняване - "импийчмънт" на президент, това трябва да бъде гласувано с мнозинството от Сената.

Очевидно в Европа и по света съществуват най-различни модели, за това как да се търси отговорност на висшите магистрати. Представените два модела трудно биха се приложили в България. Това не ги прави повече или по-малко успешни за тамошните условия, но безспорно са различни от нашата правна традиция. Регламентирането на тази изключително сложна материя преди всичко следва да отчита особеностите на всяка една държава. Както казва самият ЕСПЧ в решението по делото "Колеви срещу България": "Съдът не забравя факта, че различни (…) процедурни правила за провеждане на наказателно разследване могат да са съвместими с Конвенцията, която не предпочита никой конкретен модел в това отношение."[9]

Моделът, съществуващ в България днес, е равнопоставен и обективен. Не е добър подход, предприемане на законодателни промени "на парче" и създаване на специални процедури за уреждането на конкретен казус. "Поправяне" на законодателството за конкретни казуси не е добър законодателен модел, като води до правна несигурност и разделение в обществото. Основната цел, би трябвало да бъде създаване на такива условия на работа, че лицата, натоварени с нелеката задача да правораздават, да са безпристрастни, да имат гаранцията, увереността и сигурността, че могат да бъдат обективни при изпълняването на функциите си, независимо от името и титлата на субекта, който седи пред тях. В това е и основното послание на коментираното решение по делото "Колеви срещу България". Често като аргумент за промяна на процедурата се изтъква фактът, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), някои от чиито членове са му подчинени. Но се забравя фактът, че дори ако за такива бъдат приети членовете от прокурорската квота на ВСС, те в никакъв случай не биха имали мнозинство, за да може да се предположи опороченост на процедурата. Постановеното от ЕСПЧ решение следва да бъде изпълнено, чрез повишаване квалификацията и стриктното следене за моралните качества на всеки един редови съдия, прокурор и следовател, което единствено ще гарантира безпристрастност и обективност на правораздаването, а не чрез иницииране на поредните законодателни промени.

В тази насока е анализа на Даниела Пиана, в книгата й "Отчетност в съдебните системи в Нова Европа: От Правова държава до Качествено правосъдие"[10]. Тя застъпва тезата, че "външното влияние от страна на Европейския съюз (ЕС) спрямо съдебните реформи в страните от Централна и Източна Европа е довело до незначителни промени в правната и институционалната отчетност, тъй като правната отчетност вече е била налице преди предприсъединителния период."[11]


[1] Вътрешни правила на ЕСПЧ 2019 ( Rules of Court English version 2019 )

[3]  Терминът "отчетност" се използва  в превод на английският термин "accountability".

[4]  СЪДЕБНА НЕЗАВИСИМОСТ И ОТЧЕТНОСТ: ОТСТОЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ НАТИСК В ПОЛША, Фредерик Зол & Леа Уортхам /"JUDICIAL INDEPENDENCE AND ACCOUNTABILITY: WITHSTANDING POLITICAL STRESS IN POLAND", Fryderyk Zoll & Leah Wortham

[5]  "ПОСЛЕДНИЯТ ОТГОВОРЕН СЕКТОР", дейвид Коза, 2013г../ " THE LAST ACCOUNTABLE BRANCH" by David Kosa, 2013

[6] "Независимост, отчетност на съдебната система" Ги Каниве, МадАнденас & Дънкан Феърграйф, Британски институт по Международно и сравнително право, 2006г. / Independence,  Accountability and the Judiciary" by Guy Canivet, Mads Andenas & Duncan Fairgrieve, British Institute of International and Comparative Law, 2006.

[7] "Отчестност в съдебната власт в нова Европа: от правов държава към качествено прависъдие" , Даниел Пиана, Ашгат, 2010г./ "Judicial Accountabilities in New Europe: From Rule of Law to Quality of Justice" by Daniela Piana, Ashgate, 2010

[8]  "Преходно правосъдие, съдебна отчетност и правова държава", Хаким Юсув, Рутледж, 2010г. / "Transitional Justice, Judicial Accountability and the Rule  of Law‘ by Hakeem Yusuf ,Routledge, 2010

[9] ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ПЕТИ СЪСТАВ, ДЕЛО "КОЛЕВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"(Жалба № 1108/02), РЕШЕНИЕ СТРАСБУРГ, 5 ноември 2009 г., т. 208

[10]"Отчестност в съдебната власт в нова Европа: от правов държава към качествено прависъдие" , Даниел Пиана, Ашгат, 2010г./ "Judicial Accountabilities in New Europe: From Rule of Law to Quality of Justice" by Daniela Piana, Ashgate, 2010

[11] Пак там, стр. 238, 241

*Постановяване на неприсъствено решение не съществува, като процедура пред ЕСПЧ. Заглавието е метафорично.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
Izy
|
нерегистриран
31 август 2019, 01:42
1
-1
Я да се запознаете с делото Али Кастрати v. България.
13
поназнайващ
|
нерегистриран
30 август 2019, 13:52
1
-4
Колев го убиха неговите другари от наркомафията. Че е бил ръководител на престъпна мрежа за контрабанда и разпространение на наркотици и оръжие виж посочения сигнал от генерал Атанас Атанасов, директор на Националната служба за сигурност
Това била справката от НСС за прокурора Колев
София, България 18 Ноем. 2010, 10:29 206 прочита 9 коментара

Справката от НСС за убития прокурор Николай Колев, уличен по думите на бившия главен прокурор Никола Филчев в трафик на дрога, е от 2001 г. Подписана е от тогавашния шеф ген. Атанас Атанасов. Девет години и половина след изготвянето й вече може бързо и лесно да се намери в интернет (според www.afera.bg).

Във връзка с възложена от вас предварителна проверка в ДНСС-МВР е открит оперативен отчет с окраска “Престъпления, свързани с наркотрафик, производство и разпространение на психотропни и упойващи вещества, незаконна търговия с оръжие” на българския гражданин Николай Георгиев Колев ЕГН...., с адрес:....

Основанието за откриване на преписката е постъпила оперативна информация, че обектът (б. р. - по-надолу с тази дума се нарича Николай Колев) участва в международни контрабандни канали за внос, износ и разпространение на оръжие, наркотични и психотропни вещества...

На името на обекта няма регистрирани фирми и не участва в съдружия с други лица. Работи като адвокат и използва офис с адрес:..., съвместно с...

От работата по преписката става видно, че обектът проявява голяма мнителност. В тази връзка на домашния си адрес е създал организация за извършване на “контранаблюдение” и осигуряване на района. В тази организация членуват:... Всички връзки между тази група се осъществяват по мобилни телефони...

Характерно за обекта е, че поддържа контакти с голям кръг от лица, като част от връзките му са бивши ръководни служители на НСС-МВР, прокуратурата и следствието.

Установени са и връзки на обекта с лица, участващи в групата, извършваща разпространението на наркотици. Същите са съхранявани в депа в Ямболско, а именно клетката на лъвовете на Орлин Аврамов и 50-тонните бъчви на “Стара изба” ООД. Наркотиците са разпределяни от обекта на преписката и са разпространявани в страната, както следва:

Руско Карагогов, разпространявал наркотиците в Сливен и региона. Получени са оперативни данни, че Карагогов е оказал влияние при приватизацията на “Вини - Сливен”, като е поискал 10% акционерно участие във фирмата.

Николай Колев-Босия (обектът го посещава в дома му в София) разпространявал наркотиците в Старозагорско.

Димитринка Тодорова Атанасова-Калайджиева разпространявала наркотика във Варненско. Работила е във Военната прокуратура. На база компрометиращи данни за детството на Калайджиева обектът я привлича в групата, като започва да изпълнява дадените от него поръчки.

След напускането на работата си във Военната прокуратура Калайджиева започва работа като секретарка на убитата адвокатка от гр. Ямбол Надежда Георгиева. По време на работата си в кантората на Георгиева Калайджиева многократно е споделяла, че не иска повече да се занимава с наркотици. С помощта на обекта на база на фалшиви документи Калайджиева и съпругът й Пламен Калайджиев получават виза за Обединеното кралство. Установено е, че в момента и двамата работят в Ивишън, Англия, в консервената фабрика в града.

Друг важен участник в групата, разпространяваща наркотици, е Орлин Аврамов, понастоящем задържан за убийството на адвокатката Надежда Георгиева. Същият е организирал депата за съхранение на наркотиците в гр. Ямбол. Оттук с празни цистерни се извършва фиктивен износ на вино за Япония.

Аврамов и убитата адвокатка Георгиева са били в близка връзка, като същевременно Георгиева подпомага дейността на Аврамов при закупуването на винарната в Ямбол. Разбирайки, че се извършват престъпления, Георгиева се установява в София. В този период непрекъснато са изпращани парламентьори в София, които е трябвало да я убедят да се върне в Ямбол и да работи с Аврамов. Същата е убита на 26 февруари 2000 г.

Важно звено в групата се явява Маргарит Тодоров. С негово участие сумите, постъпващи от канала за износ на наркотици (Японската следа), са се превеждали в чужбина. Тодоров е връзката на цялата организация във Великобритания. Тодоров е бил директор на “Винимпекс”-София, откъдето успява да източи около 1,5 млн. лири. Чрез различни схеми успява да доведе до фалит представителството на дружеството във Великобритания и да поеме търговията с вина на английския пазар чрез собствена фирма. Било му е заведено дело, но тогавашната му съдружничка Роза Георгиева плаща за прекратяване на делото.

Според оперативна информация Роза Георгиева е била убита от М. Тодоров, за да може да получи цялата собственост във фирмата. Сестрата на Р. Георгиева Донка Митева осъжда Тодоров за сумата от 250 000 английски лири, които са преведени по сметка на сина на Р. Георгиева - Андрей Янев.

Обектът на преписката постоянно организира подаването на жалби срещу Митева, след което проявява загриженост и желание да й помогне. За тази цел е получавал пари, давани му от Андрей Янев.

Обектът успява да противопостави Митева и Янев, който започва да пише жалби срещу нея. През 1997 г. за пътуването си до Великобритания Янев изработва на компютър фалшива бордеро, предоставено в посолството им в страната. Към настоящия момент е отправено запитване към английската страна с цел разкриване на измамата.

След пенсионирането на обекта последният се е срещал с Донка Митева и я склонява да лъжесвидетелства срещу Никола Филчев - гл. прокурор, като каже, че Надежда Георгиева е дала 1000 щ.д. за закупуването на санитарен фаянс за банята му. Митева му отказала.

Данните за дейността на групата са потвърдени от свидетел и протоколирани от съдия.

14 май 2001 г., ген. Атанас Атанасов, директор на дирекция “Национална служба сигурност”- МВР

Действащите лица в разработката

Руско Карагогов - прокурор от ВКП.

Николай Колев- Босия - журналист на свободна практика.

Димитринка Калайджиева, съпругът й Пламен (б.р. - вече бивш) и бизнесменът Орлин Аврамов - подсъдими за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

Маргарит Тодоров - бизнесмен, свидетел по делото “Октопод”.

Роза Георгиева - бивша съдружничка на Маргарит Тодоров, известна като Винената кралица.

Донка Митева- сестра на Роза Георгиева.

Андрей Янев - син на Роза Георгиева.


Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/tova-bila-spravkata-ot-nss-za-prokurora-kolev_news92655.html

12
До 11
|
нерегистриран
29 август 2019, 13:24
6
-1

АХАХАХА! Вие сериозно ли? Я прочетете решението на ЕСПЧ и вижте къде в него се говори за "магистрати" и редови съдии и прокурори. А пък после вземете го опишете тоя митичен механизъм за отчетност и търсене на отговорност, който авторът е споменал 30-тина пъти в статията и който така и не става ясно какъв е.
11
|
нерегистриран
29 август 2019, 13:12
2
-5
За първи път виждам добре потплатено с факти материал в обратната позиция от всичко,което се изписа от соросоидите. Всеки да си решава за или против е,но поне е грамотно и обосновано.
10
Аноним
|
нерегистриран
29 август 2019, 12:15
5
-1
Тук ми мирише на дисертация по конституционно право :)
9
|
нерегистриран
29 август 2019, 10:39
2
-8
Хаха, добре си е написано. Просто различната гледна точка винаги боли, особено като има аргументи.
8
Знайко
|
нерегистриран
29 август 2019, 09:03
2
-1
О, има значение и то голямо.Застреляха го точно извънпрокурорските групички, в които гравитираше и делеше.Тези, срещу които редиш тиради, не са виновни.
7
|
нерегистриран
29 август 2019, 08:29
5
-1
До коментар [#6] от "Знайко":
Маноле, Нанке, знаеш какво каши дробеше съпруга ти и какво представляваше, но на теб все другите са ти виновни.И така цял живот.Все още много хора помнят тези неща.

Аргумент ад хоминем не е аргумент. Няма значение какъв е моралния облик на лицето , и не измествай случилото се по комунистически с аргументи за личността на лицето.
Той беше убит на улицата, и никой няма и йота предположение кой е поръчителят,, нали?!
Преди това му подхвърлиха дрога при ареста. Никой не се досеща кой е поръчителят на това да се подпъхне дрогата в джоба му.
Преди това му бяха спретнати и множество наказателни дела.






6
Знайко
|
нерегистриран
28 август 2019, 23:48
2
-3
Маноле, Нанке, знаеш какво каши дробеше съпруга ти и какво представляваше, но на теб все другите са ти виновни.И така цял живот.Все още много хора помнят тези неща.
5
|
нерегистриран
28 август 2019, 19:06
9
-3
Егати пасквила. Ще е забавно Данаил Кирилов да се опита да го прочете това на ЕК и СЕ
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно