Заради решения на Съда в Страсбург
БСП и ДПС готвят промени в НПК срещу фигурата на "вечния обвиняем"
Намаляват и сроковете на предварителното задържане
БСП и ДПС готвят промени в НПК срещу фигурата на

Управляващите внесоха проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който предлагат отново да се възстанови прословутата Глава 26, която по инициатива на ГЕРБ бе зачертана от кодекса през 2010 г. въпреки силната съпротива на наказателноправниците. Уредбата беше въведена още в предишния НПК с цел премахване на т.нар. фигура на "вечния обвиняем", но мнозинството на ГЕРБ в предишния парламент, повлияно от силно полицейско-прокурорско лоби, реши, че тя помага на обвиняемите да избегнат правосъдието.

С внесения във вторник законопроект на практика се предлага пълно възстановяване на Глава 26 "Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия" в абсолютно същия вид, какъвто тя имаше преди отмяната. Предлага се връщане на правото на обвиняемия да поиска делото му да бъде вкарано в съда, ако от повдигане на обвинението за тежко престъпление са изминали две години, а в останалите случаи – една година. Вносители на предложението за промяна на НПК са депутатите Михаил Миков, Мая Манолова и Филип Попов от "Коалиция за България", Христо Бисеров от ДПС и Явор Нотев от "Атака". Миков и Нотев, които са се подписали първи под законопроекта, са специалисти по наказателно право. 

Проектът предвижда искането за разглеждане на делото след изтичане на сроковете да става с подаване на молба до първоинстанционния съд, който трябва незабавно да изисква делото.

Съдът се произнася еднолично в седемдневен срок и ако установи, че действително сроковете са изтекли, връща делото на прокурора като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, със споразумение или да прекрати наказателното производство като уведоми за това съда.

Ако до изтичане на двата месеца прокурорът не предприеме никое от тези действия, съдът окончателно прекратява делото само срещу въпросния обвиняем еднолично в закрито заседание. Ако пък прокурорът предприеме съответни действия, но съдът открие съществени процесуални нарушения, той връща делото отново на обвинението за тяхното отстраняване и внасяне на делото отново в едномесечен срок. В случай, че този срок не бъде спазен, то съдът окончателно прекратява производството срещу обвиняемия.

Петимата депутати-вносители аргументират предлаганите промени с практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Те цитират пилотното решение на Съда в Страсбург по делото "Димитров и Хамънов срещу България" от 10 май 2011 г., в което на страната ни бе даден срок за предприемане на комплекс от мерки, които да осигурят приложението и защитата на правото на разглеждане и приключване на делата в разумен срок. В това решение се съдържа ясен упрек към българския законодател, че с промяната в НПК от 2010 г. е премахнал практически единствената законова мярка срещу безкрайното проточване на наказателните дела, каквато бе Глава 26. 

Вносителите изтъкват още, че в НПК не са заложени нормативни критерии за осигуряване на разумен срок за извършване на разследването. Общият срок е 2 месеца, но когато делото е от фактическа и правна сложност, то този срок може да се удължава с четири месеца, като няма горна граница и на практика той многократно може да бъде удължаван от по-горестоящия прокурор. Ако пък прокурорът спре делото, но постановлението му бъде отменено, то сроковете започват да текат наново.

Вносителите припомнят в мотивите към проекта, че често досъдебните производства се спират, защото не може да бъде открит един или друг свидетел, а така разследването може да продължи необосновано дълго "без постигането на правосъдие да налага това и без лицето, привлечено като обвиняем, да има възможност за защита срещу действията на разследващите органи, тъй като постановленията за удължаване на срока за извършване на разследването не подлежат на съдебен контрол".

Така единствената възможност на обвиняемия е да чака изтичането на давностните срокове. След всяко действие по разследването обаче, започва да тече нова давност и така до изтичането на абсолютната давност, която при повечето престъпления е 15 години.

"Ето защо, с оглед осигуряване на разумен срок на наказателното производство по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, следва институтът на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия да бъде възстановен... Това ще гарантира и принципа на централното място на съдебното производство в наказателния процес, тъй като с възможността съдът да постанови на прокурора да извърши в двумесечен срок действия след завършване на разследването се установява своеобразен съдебен контрол върху действията на прокурора. По този начин правото на разглеждане на делото в разумен срок ще бъде проверката на доказателствата от разследващите органи в рамките на предвидения общ срок в НПК", мотивират се вносителите.

Европейската харта за правата на човека задължава съдебните органи да приключват делата в разумен срок, а всяка държава сама определя критериите за разумност. У нас магистратите са раздвоени по отношение на новите/стари предложения за промени в НПК. Едни смятат, че това ще има дисциплиниращ ефект за органите на досъдебното производство. Други, обаче, предполагат, че промените ще доведат до прилагането на стари трикове – прокурорите ще прибегнат до т.нар. късно привличане на обвиняем.

Наред с тези промени, петимата депутати предлагат промяна и в сроковете по отношение на мярката за неотклонение задържане под стража (чл. 63, ал. 4 от НПК) и на мерките за процесуална принуда (чл. 234, ал. 8 от НПК).

Според сега действащия чл. 63, ал. 4 от НПК: "Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца."

А чл. 234, ал. 8 от НПК сега гласи: "Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25."

Вносителите предлагат и в двата случая да се намалят сроковете от една година на осем месеца и от две години на година и половина.

"Необосновано дългите срокове на задържане под стража се превръщат в предварително налагане/изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" на лице, за което няма влязла в сила осъдителна присъда и няма внесен обвинителен акт... Намаляването на посочените срокове от една страна ще дисциплинира прокурора и разследващите органи в тяхната работа, а от друга ще гарантира правата на гражданите и ще предотврати евентуални осъждания на България пред ЕСПЧ", пише в мотивите към проекта.

Именно с оглед защита на правата на хората се прави и още една промяна, този път в чл. 243, ал. 9 от НПК – въвежда се преклузивен срок от една година, в който горестоящата прокуратура може да отмени необжалваемо по съдебен ред постановление за прекратяване на наказателно производство. Ако в рамките на година постановлението не бъде отменено, то влиза в сила.

"Както и при спирането, така и при прекратяването, след възобновяването започват да текат нови срокове за извършване на разследването. Така се създава сериозната опасност от нестабилност на актовете и на практика неограничена във времето възможност за възобновяване на вече прекратени дела служебно, по инициатива на прокуратурата", мотивират се вносителите.

И още една промяна, насочена към ускоряване на производството и дисциплиниране на обвинението – ако въпреки предпоставките за започване на бързо или незабавно производство, прокурорът предпочете образуването на досъдебно производство по общия ред, той ще трябва да се мотивира защо прави това.

Коментари
   Започни с:  Първите  |  Последните  
15
Този Парламент е ПротивоКонституционен!
|
нерегистриран
04 юли 2013, 15:40
0
-1
избирателю, ГЕРБ нямат 97 законно избрани депутати в новия Парламент! Защото на изборите гласуваха само 50% от избирателите, а ГЕРБ с фалшификациите събра 30% от тези 50% гласували избиратели. Това означава, че за ГЕРБ са гласували реално само 15% от избирателите - т.е. на този процент гласували за ГЕРБ избиратели съответстват само 36 депутатски места! За останалите 61 депутатски места на ГЕРБ няма подаден нито един глас на нито един избирател! Как може в Парламента да се намърдат по списък на Борисов 61 депутата, за които няма подаден нито един глас на нито един избирател? А в същото време стотици хиляди избиратели с реално подадени гласове остават без свой представител в Парламента? Това ли пише в Конституцията? ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА! И мястото на измамниците от ГЕРБ е в затвора! А Костов е виновен, че тези 3% от всичките избиратели, които са гласували за ДСБ, нямат представител в Парламента! За разлика от Борисов, който само с 15% от гласовете на всичките избиратели, освен "законно" избраните 36 депутата, има в повече още цели 61 депутата, за които няма гласувал нито един избирател! И Кунева също е виновна, че десетките хиляди избиратели, които гласуваха за нея, нямат свой представител в Парламента! И НФСБ с валери симеонов, касабов и велизар енчев са виновни по тази причина!И останалите юди като тях - СДС, НДСВ,ВМРО,ГОРД,ЛИДЕР и прочие мошеници, които излъгаха избирателите да гласуват за тях, но оставиха същите тези избиратели без представител в Парламента! И Костов, и Кунева, и останалите политически юди обаче - даже и Светльо Витков Хиподилски, за това свое предателство към избирателите си ще получават стотици милиони левове партийна субсидия от залъка на същите тези измамени от тях избиратели, защото са ... измамили повече от 1% от избирателите ! По-нагла измама от тази може ли да има? По-нагъл грабеж от този може ли да има? Това ли пише в Конституцията? Това ли е Демокрацията, която ни наложиха? В КОНСТИТУЦИЯТА ПИШЕ, ЧЕ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СЕ ИЗБИРАТ ЧРЕЗ ГЛАСУВАНЕ - ЗА ДА БЪДЕ ИЗБРАН НЯКОЙ ЗА ДЕПУТАТ В БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЗА НЕГО ТРЯБВА ДА СА ГЛАСУВАЛИ БЪЛГАРСКИ ИЗБИРАТЕЛИ! В Конституцията не пише, че някой може да стане народен представител без за него да са гласували български избиратели, както правят българските политици като Борисов и Цветанов! - ЗАЩО ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ДЕПУТАТИ В ПАРЛАМЕНТА НЯМА ПОДАДЕН НИТО ЕДИН ГЛАС НА НИТО ЕДИН ГЛАСОПОДАВАТЕЛ, А СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ИЗБИРАТЕЛИ, КОИТО СА ГЛАСУВАЛИ НЯМАТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ПАРЛАМЕНТА - това трябва да ни обясняват непрекъснато всички медии, журналисти, социолози, политолози и политици, а магистратите трябва да защитят Конституцията и народа от измамниците и бандитите! ИЗБИРАТЕЛИТЕ ИСКАТ ОБЯСНЕНИЕ ИЛИ НОВИ ИЗБОРИ С РЕАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО В ПАРЛАМЕНТА! Не искаме политици и медии да продължават да манипулират И ДА ГРАБЯТ българския народ! http:/
14
друже,
|
нерегистриран
04 юли 2013, 15:07
0
0
До коментар [#9] от "Кофти матриал": вярно е това, което казваш за принципа. Само че не трябва да се правят законите така, че да дават възможност за заобикалянето им. Ако си забелязал в предишният ми пост ясно прозира законовата немощ за контрол върху прокурора. Казвал съм го преди, ще го кажа и сега: няма земна сила, която да накара прокурор да обвини лице, ако не иска, въпреки че доказателствата са категорични за извършителството му. Няма такава сила! И повярвай ми, това съвсем не е случайно. ПП.Извинявай за формата на обръщението ми, не е от неуважение.
13
1
|
нерегистриран
04 юли 2013, 13:35
1
0
За да го задържиш, трябва да си го привлякъл като обвиняем. Да го привлечеш като обвиняем - трябва да имаш достатъчно доказателства. Т.е. обоснованото предположение трябва да е нещо повече или равно на достатъчно доказателства.
12
Кофти матриал
|
нерегистриран
04 юли 2013, 12:24
0
0
Проблемът за наистина "кофти матриала" в прокуратурата не може да се решава по този ред. В момента говорим за принцип. А за това да се разчистят авгиевите обори и корумпираните не само в прокуратурата, но и в съда и полицията, ще трябват други законодателни промени. Не може да се прави избор между това дали полицаят няма да вземе рушвет, за да затлачи някое разследване или ще го вземе прокурорът, за да не си свърши работата "по вътрешно убеждение". В крайна сметка рушвет може да вземе всеки по веригата и какво да направим - да закрием съда ли?
11
така, де,
|
нерегистриран
04 юли 2013, 11:56
0
0
До коментар [#7] от "Кофти матриал": но обоснованото предположение е въз основа на доказателствата, а повдигането на обвинение иска и вътрешно убеждение на прокурора. И като каже прокурорът, че вътрешното му убеждение не му дава да внесе обвинителния акт, въпреки доказателствата, какво правим тогава? Какво правим и с пострадалите, които дори не могат да се конституират в досъдебното? Ако не иска прокурора и Господ не може да го накара да внесе обвинителен акт. Скрил се зад стената "вътрешно убеждение", той е недосегаем. Разбира се и обратният вариант е налице-да се обвинява невинен по целесъобразност. Келепир има в тая работа, келепир!
10
Кофти матриал
|
нерегистриран
04 юли 2013, 10:39
2
0
Задържа се при обосновано предположение, не при наличие на достатъчно доказателства. Впоследствие може да се окаже, че такива изобщо няма или са негодни. Затова има и толкова оправдателни присъди, колега. А междувременно човекът може да е съсипан, бизнесът му - сринат, животът му - отишъл по дяволите. Колкото по-дълго продължава държавната принуда, упражнявана под формата на забрана за напускане на страната, запор и възбрана върху имущество или задържане под стража, толкова по-големи обезщетения ще плаща впоследствие държавата. Това е.
9
moiraine
|
нерегистриран
04 юли 2013, 09:53
0
0
До коментар [#5] от "1": Ами то обвинението се повдига, когато има достатъчно доказателства, нали? Същото е и за мерките за неотклонение и най-вече за задържането под стража. Задържа се, КОГАТО се съберат доказателства, а не за да се съберат такива.
8
1
|
нерегистриран
03 юли 2013, 21:00
1
-1
Често пъти само една съдебна поръчка до чужда държава е достатъчна за изтичането на този двегодишен срок. Има дела с "тонове" веществени доказателства, на които и две години е малко да им се направи оглед след изземването им (справка делата за ДДС измами със десетки и стотици фирми, в основата на които през две-три нива стоят кметове, министри, депутати, олигарси и т.н.) Естествено, адвокатите тази промяна ги устройва. Обвиняеми (кметове, министри, депутати, олигарси и т.н.) - също; то и без това срещу тях делата вървят трудно (поне докато са на власт или докато дърпат конците на тези, дето са на власт). Практически давността за наказателно преследване след привличането на обвиняем ще стане две години. Честито на пострадалите (и обществото). За търсещите справедливост - талионът му е майката, натам вървим. То идеята всъщност не е за "криминалните" престъпления, а за стопанските и други подобни. Ако не си гледаме в краката, ще разберем, че проблемът е в административни ръководители (Кокиновци и с-ие), членове на ВСС (Ситнилковци и с-ие), висшестоящи прокурори и други - които още делото не е образувано, а питат кога ще ГО задържаме. Поръчковите дела за съсипване на бизнес, кариера, добро име и т.н. - виреят точно под давлението на горепосочените. Там е проблемът. "Вечният" обвиняем е такъв по поръчка, само че за целта се използва прокурор, който или е командирован, или има да връща версии (напр. повишен или ще го повишават след конкурс със "събеседване", избран или ще го избират за административен ръководител след разговор в Банкя напр. и т.н.), или нищо не му разбира главата; най-често е в комбинация. Затова трябва да се почне промяна от конкурсното начало за преместване и повишаване на магистрати, за избор на административни ръководители, членове на ВСС и т.н. Вместо да пипат язвата обаче, те предпочитат да правят козметични промени на парче, и то само за най-неуязвимите. Но нямат дупе да пипнат проблемите с кариерното израстване на магистратите. Нямат!
7
Кофти матриал
|
нерегистриран
03 юли 2013, 13:14
3
-1
Ако си спомняте, връщането на "вечния обвиняем" при поправките в НПК беше мотивирано с опасността в полицията нарочно да замотават дела, докато изтекат максималните срокове за разследване. А всъщност целеше да се размие фактът, че делата се бавят именно в полицията, а не толкова в прокуратурата или съда. Нямаш прекратени заради бавно разследване дела, нямаш и неудобни въпроси от медиите. Плюс това далеч по-изгодно е да държиш някой "бивш" за вечен обвиняем и да го сочиш пред Брюксел за червена точка максимално дълго, така се отлага очакваната от самото начало оправдателна присъда. В крайна сметка, когато закони се пишат на парче, при това от пишман-юристи и по поръчка да се спасят или насадят на пачи яйца определени хора - резултатът е това. За съжаление справедливото възмущение от липсата на нормално правораздаване се излива върху прокуратурата и съда, обезщетенията по делата от Страсбург ги плащаме всички, а депутатите - целите в бяло и винаги готови за нови избори. Аман!
6
нов начин
|
нерегистриран
03 юли 2013, 13:01
4
-1
за прокурорски доходи. Обвиняемият е налице, доказателствата също, но прокурорът не иска да внесе обвинителен акт дори и след съдебния акт. Съдът по необходимост прекратява производството, а между прокурора и обвиняемия всичко е чисто и овъзмездено. Никой не носи отговорност и се разделят щастливи и доволни. След споразуменията още едно перо към доходите на бедните прокурори.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно